Решение № 8823 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Илиев от гр. Аксаково, подадена чрез процесуален представител адв. Маринов , против решение 458 от 14.04.2020 г. по адм. дело 3311/2019 г. на Административен съд Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Главна дирекция Изпълнение на наказанията/ГДИН/, чрез юрк. Николова оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на С. Илиев против заповед эЛ-4815/05.11.2019г. на главния директор на ГДИН, с която на С. Илиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.203,ал.1,т.7 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до издържани правни изводи. С. Илиев е заемал длъжността надзирател II-ра степен в Затворническо общежитие Разделна, към Затвора Варна. Административното производство е започнало със Заповед Л-3571/09.08.2019г. на лице оправомощено да изпълнява длъжността Главен директор на ГДИН. От Илиев са изискани и депозирани писмени обяснения. С оспорената пред съда Заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за това, че на 25 срещу 26 юни 2019г. в гр. Аксаково, при управление на лек автомобил, марка Пежо, жалбоподателят е подал звуков сигнал тип тромба в нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е извършил проверка на документите на лицето И. Сергеев , обидил го и го е заплашил. Прието е, че цялостното поведение на Илиев представлява грубо нарушение на служебната етика, злепоставят ГДИН, сериозно уронват престижа на служителите в пенитенциарната система , създавайки негативно отношение сред обществеността дисциплинарно нарушение по чл.203,ал.1,т.14 от ЗМВР. Прието е също така, че извършеното от Илиев попада и в хипотезата на чл. 203,ал.1,т.7 ЗМВР- превишаване на власт извършване на полицейска проверка в качеството му на длъжностно лице- служител в ГДИН, с което е излязъл извън своята компетентност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от съда, изложените фактически обстоятелства са точно установени. Въз основа на обективен анализ на установените факти, съдът обосновано е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Правилен е изводът на съда, че при издаване на обжалвания акт е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и съставляващи основания за отмяната на оспорената заповед.Твърди, че проверката е извършена едностранчиво и е базирана единствено на показанията на замесените в пътния конфликт лица- Сергеев и неговата приятелка. Тези доводи са били релевирани и пред административния съд, като съдът правилно е приел, че дисциплинарно наказващия орган е установил фактическата обстановка въз основа цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, намирайки обясненията на Сергеев, подкрепени и от показанията на Фейзелова, за последователни, логични и без противоречиви. И пред административния орган и пред съда Илиев не отрича ,че се е легитимирал като длъжностно лице; отрича да е извършвал проверка , като другия водач на МПС сам му е предоставил документите си/ шофьорска книжка и талон/. Първоинстанционния съд правилно е преценил за законосъобразна оспорената пред него заповед на главния директор на ГДИН, с която на основание чл.203,ал.1,т. 7 ,пр., и т.13 ЗМВР, във вр. с чл.13,ал.2,т.9 ЗИНС- на Илиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Фактическата обстановка е правилно и детайлно изяснена от първоинстанционния съд, възприема се изцяло от касационната инстанция. Правилно , в унисон с установеното е прието, че с действията си С. Илиев демонстративно е превишил властта си- извършил е без да има това право, проверка на лични документи/извън хипотезата на чл.195,ал.5 ППЗИНЗС/, с което е нарушил чл. 203,ал.1,т.7 ,пр. първо ЗМВР. Обосновано е прието , че касатора е извършил и деяния несъвместими с етичните правила по чл. 1,чл.2,ал.1,т.1ал.2,т.5,чл.3,т.1,3 и 4,чл. 5,чл.6,чл.13,чл.14, чл.15,чл.17,чл.22,чл.23,чл.27,чл.30,чл.33 и чл.67 от Етичния отказ за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и ГДИН, утвърден със Заповед ЛС-04-4/02.01.2018г. С цялостното си поведение Илиев е уронил престижа на службата тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203,ал.1,т.13 ЗМВР. За всяко едно от така установените нарушения законът предвижда най- тежкото дисциплинарно наказание уволнение, което органа по назначаване законосъобразно сторил. Ирелевантно за наложеното дисциплинарно наказание е кой е извършил нарушение на правилата за движение, причините за конфликта на пътя. Не основателно е касационното твърдение, че не подписването на обобщената справка от един от членовете на дисциплинарната комисия, опорочава процедурата по издаване на заповедта и прави справката нищожна. Няма законово изискване за валидност- подписване на обобщената справка от всички членове на дисциплинарната комисия, още повече, че в същата коректно е отразено, че не подписалото я лице е в отпуск. Също така правилно е установено, че дисциплинарно наказващия орган е спазил и сроковете по чл.195,вр. с чл. 196 ЗМВР, като е спазено и изискването на чл. 206,ал.1 ЗМВР- приети са писмените обяснения на служителя. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 100/сто/ лева, възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,