Решение № 3734 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Иванова, подадена чрез пълномощника й адв. Петров, срещу решение 290 от 01.08.2023 г., постановено по адм. дело 732/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 349з-3750/07.10.2022 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Стара Загора и е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Алексиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ж. Иванова, против заповед 349з-3750/07.10.2022 г. на директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с т. 19 и т. 28, б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност младши полицейски инспектор в Участък Лозенец към Второ Районно управление /РУ/ - Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й с посочени време, място и обстоятелствата, при които то е извършено и съответното за него дисциплинарно наказание. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2, във връзка с чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР, както и е изяснена напълно фактическата обстановка на деянието /при управление на моторно-превозно средство Иванова е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с дрегер, както и не е направила кръвен тест/. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел също така, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателката не е спазила правилата на Етичния кодекс чрез отказа й да се подчини на контролните органи, като бъде тествана за употреба на алкохол, както и че действията на служителя на МВР са станали достояние не само на служителите на ОД на МВР Бургас, но и на обществеността, с което е бил уронен престижа на службата, поради което наказващият орган правилно е приел, че жалбоподателката е извършила деяние, несъвместимо с т. 19 и т. 28, б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е уронила престижа на службата. Според съда в случая, макар да не е доказано, че на 14.08.2022 г. жалбоподателката е употребила алкохол, то отказът да бъде тествана представлява нарушение на разпорежданията на контролни органи, което представлява нарушение на Етичния кодекс, и да се приеме обратното значи да се толерира отказа да се подложи на изследване и всъщност държавния служител да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. Прието е още, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта етични правила и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Според административния съд при налагане на наказанието наказващият орган е изпълнил и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като са спазени и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обосновано административният съд е приел, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно че на 14.08.2022 г. Ж. Иванова е управлявала собствения си лек автомобил Ауди А3, като на републикански път II 99, срещу разклона на [населено място], е спряна от автопатрул на Районно управление Созопол и е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с дрегер, както и не е направила кръвен тест. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 28, б. в Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпореждания на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество., както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касаторката действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касаторката става достояние на широк кръг от хора служители от структурите на МВР, както и на обществото чрез публикации в различни медии, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията й да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката са мотивирани. Неоснователно е и възражението в касационната жалба относно кредитирането от съда на показанията на свидетеля П. Ковачев, както и че съдът не е съобразил обясненията на жалбоподателката, че никой не я питал дали иска кръвна проба и проба с техническо средство. По отношение на обстоятелството дали Иванова е управлявала собствения си автомобил съдът не е следвало да се произнася изрично дали кредитира показанията на свидетеля Ковачев, доколкото последният не сочи, че друго лице е управлявало автомобила. Въпреки твърдението в касационната жалба за различна фактическа обстановка, а именно че от Ж. Иванова полицейските служители не са поискали даване на кръвна проба и тестване с дрегер, а само лична карта, касаторката не е ангажирала доказателства оборващи установените от наказващия орган факти, безспорно потвърдени и в развилото се първоинстанционно съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,