Решение № 8357 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2009 г.

Решение № 8357 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14892/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба "Земеделие" - "Тунджа - Ямбол", гр. Ямбол, подадена чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт Братанов против решение № 82 от 29.09.2009 г. по адм. д. № 125/2009 г. на Административен съд - Ямбол, пети състав, с което е отменен мълчалив отказ на директора на ОСЗ - "Тунджа - Ямбол" по молба на Тодор Димитров Попов да му бъде издаден заверен препис от решение по преписка вх. № 15411 и е върната преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалноправни норми. Твърди, че заявителят не е внесъл дължима държавна такса за извършване на административната услуга и не е подал заявление по образец за издаване на искания препис от решение. Моли да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Тодор Димитров Попов с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се остави без уважение жалбата и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че са правилни изводите на съда, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 2 от АПК и не е уведомил заявителя на исканата административна услуга за недостатъците на заявлението, както и че от неизпълнение на изискванията на органа ще последва прекратяване на преписката. Смята, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 82 от 29.09.2009 г. по адм. д. № 125/2009 г. на Административен съд - Ямбол, пети състав, е отменен мълчалив отказ на директора на ОСЗ - "Тунджа - Ямбол" по молба на Тодор Димитров Попов да му бъде издаден заверен препис от решение по преписка вх. № 15411, с което на наследодателя му Курти Димитров Куртев са възстановени земеделски земи и е върната преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. Съдът след като е установил подробно фактическите обстоятелства по делото, е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - издаване на препис от решение за имот, за признаване право на собственост в съответствие с чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 2 от АПК да уведоми заявителя за недостатъци и да го предупреди, че в случай на неизпълнение ще прекрати производството, поради което е отменил мълчаливия отказ за извършване на административна услуга и е върнал преписката на органа за изпълнение на дадените указания. Обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно характера на мълчаливия отказ свързан с извършване на административна услуга като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод искане на Тодор Димитров Попов за издаване на скица, която представлява документ от значение за признаване или упражняване на права, като отказът да се издаде засяга правата и интересите на заявителя. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за правилно установени фактите в първоинстанционното производство, като споделя направените въз основа на тях правни изводи за приложение на материалния закон - чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49/2004 г., както и прилагането на чл. 30, ал. 2 от АПК. Установено е, че с молба вх. № 366 от 21.05.2009 г. Тодор Димитров Попов, като наследник на Курти Димитров Куртев, поискал от ОСЗ - "Тунджа - Ямбол", да му бъде издаден заверен препис от решение по преписка вх. № 15411 за възстановяване собствеността върху земеделски земи. Искането е подадено по пощата с обратна разписка /приложена по делото/. Върху молбата началника на ОСЗ е поставил резолюция, че е уведомен заявителя, че следва да внесе държавна такса. Заявителят не е внесъл държавна такса и препис от решението не е издаден, поради което заявителят е оспорил отказа на административния орган по съдебен ред. При разглеждане на производството по жалбата срещу постановения мълчалив отказ на началника на ОСЗ - Ямбол първоинстанционният съд правилно е определил отказа за издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49/2004 г. и § 8 от ПЗР на АПК Неоснователни са възраженията на касатора, че не е издал искания препис по вина на заявителя, който не е изпълнил изискването да подаде молба по образец и да внесе държавна такса за преписа от решение. Административният орган не е съобразил изискванията на чл. 30, ал. 2 от АПК, в случай, че искането съдържа недостатъци, в конкретния случай изискване за внасяне на държавна такса, и да уведоми заявителя за отстраняването в три дневен срок. Отбелязването с резолюция върху молбата на заявителя, че е уведомен лично, без това да е удостоверено с негов подпис, не обуславя извод за изпълнение на изискването на чл. 30, ал. 2 от АПК от страна на административния орган, както и липсват данни по делото да е уведомен по друг начин. Неспазване на изискването от административния орган по повод извършване на административна услуга е обусловило незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради и което правилно е отменен от първоинстанционния съд. В случая не се спори относно материално правните предпоставки по чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49/2004 г., поради което след връщане на преписката на административния орган, следва да се изпълнят указанията на съда по приложението на чл. 30, ал. 2 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото от ответника по жалбата, като бъде осъдена ОСЗ - "Тунджа-Ямбол" да му заплати сумата 100,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна помощ от 27.10.2009 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,