Решение № 5991 от 17.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ СИМЕТ С. Тошев със седалище [населено място], област Добрич чрез процесуалния му представител адв. Св. Мандиков срещу решение 6846/30.11.2020 г., постановено по адм. дело 2959/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против решение Ж-116 от 13.02.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и същият е осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за производството в размер на 200 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ЕТ СИМЕТ С. Тошев -[населено място], се представлява от Н. Тошев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в молба от процесуалния му представител адв. Св. Мандиков. Ответникът по касационната жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Дуевски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество. Ответникът, Електроразпределение Север АД, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. И. Георгиева по делото е депозирана писмена молба, с която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ЕТ СИМЕТ С. Тошев срещу решение Ж-116 от 13.02.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалби с вх. Е-12-00-241/26.08.2015 г. и вх. Е-12-00-241/03.09.2015 г., подадени от дружеството срещу "Електроразпределение Север" АД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу решение Ж-116 от 13.02.2020 г. на КЕВР като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. Установено е, че с решение 15573/15.11.2019 г., постановено по адм. дело 6671/2018 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение Ж 76/28.10.2016 г. на КЕВР, в частта му по т. 2, във връзка с направените изводи относно начина на формиране на цената на стоманорешетъчен стълб (СРС), постановено по жалби с вх. Е-12-00-241/26.08.2015 г. и Е-12-00-241/03.09.2015 г., подадени от ЕТ СИМЕТ С. Тошев и преписката е върната на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението и при спазване на сроковете за разглеждане и издаване на решение по реда на Закона за енергетиката и Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Във връзка с дадените с влязлото в сила решение на ВАС указания, председателят на КЕВР е назначил работна група, която е изискала от електроразпределителното дружество становище по преписката с писмо от 19.12.2019 г. . Въз основа на събраните доказателства в административното производство, административният орган е приел, че изграждането на въпросните енергийни съоръжения не могат да се определят като развитие на електроразпределителната мрежа, тъй като изграждането им е предизвикано от необходимостта от присъединяване на централата към мрежата на дружеството. След като Електроразпределение Север АД е определило цената за присъединяване на обекта въз основа на предизвиканите от производителя разходи за присъединяване на ФЕЦ и границата на собственост е мястото на присъединяване на новоизградения СРС към електроразпределителната мрежа, то е приложима нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ, съгласно която разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Съдът е приел, че решение Ж-116 от 13.02.2020 г. на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган в рамките на правомощията му, при издаването му са спазени изискуемите административнопроизводствени правила, същото е постановено в съгласие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразно. Решението е неправилно. При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране не е изпълнила дадените й с решение 15573/15.11.2019 г., постановено по адм. дело 6671/2018 г. по описа на ВАС указания. С цитираното по-горе съдебно решение изрично е установено, че жалбоподателят като ползвател на електроразпределителната мрежа в изпълнение на указанията на оператора на мрежата ("Енерго - Про Мрежи" АД) е изградил нов стоманорешетъчен стълб със собствени средства, който обаче е извън границата му на собственост, поради което собственикът на мрежата следва да го заплати на производителя. Прието е, че незаконосъобразно КЕВР не е приложила разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ , въпреки че в съответствие с чл.22, ал.5 от ЗЕ и чл. 147, ал.2 от Наредба 3 е следвало да даде задължителни указания по прилагането на закона от страна на "Енерго - Про Мрежи" АД за заплащане на изграденото съоръжение. Указано е, че липсата на постигнато споразумение между производителя и оператора на електроразпределителната мрежа в производството пред КЕВР е следвало да приключи със задължителни указания към оператора за изпълнение на лицензионните му задължения и задълженията по закон относно заплащането на изградените съоръжения,а не да се прекратява преписката. Въпреки дадените указания с обжалваното в настоящото съдебно производство решение КЕВР не се е съобразила с тях. Вместо това Комисията е разгледала сключения Договор за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа 3146-2009-П-Д13-83-12.08.2013 г., както и предложения към него от Електроразпределение Север АД Анекс 3 и е направила извод, че приложимата разпоредба в случая е чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ, тъй като границата на собственост е мястото на присъединяване на новоизградения СРС към електроразпределителната мрежа на дружеството. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. КЕВР не е изпълнила дадените указания от ВАС и незаконосъобразно се е позовала на подписания между страните договор и предложения анекс, при липсата на постигнато споразумение. В конкретния случай КЕВР ,при наличието на влязло в сила съдебно решение, което я задължава да издаде акт с определено съдържание, не е имала възможността да прецени дали следва да приложи разпоредбата на чл.27, ал.1 или тази на чл.27, ал.2 от ЗЕВИ, доколкото със съдебното решение вече е приета за осъществена хипотезата на чл.27, ал.2 от цитирания по-горе закон. С новият административен акт, предмет на настоящото съдебно производство, КЕВР по същество е отказала да изпълни указанията дадени от Върховния административен съд. Всеки акт, постановен в несъответствие с дадени със съдебно решение указания, е нищожен съгласно чл. 177 от АПК. В случая е издаден административен акт, който изцяло противоречи на съдебното решение и на указанията на съда. Предвид гореизложеното решението на съда следва да бъде отменено като неправилно поради противоречието му със закона и ,вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на решението на КЕВР и върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в решение 15573/15.11.2019 г., постановено по адм. дело 6671/2018 г. по описа на ВАС указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответникът КЕВР бъде осъден да заплати такива в размер на 770 лв., от които 70 лв. внесена държавна такса пред касационната инстанция и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Същото, макар да надвишава предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да се приеме за прекомерно предвид значителна правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от процесуалния представител на противната страна, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1АПК, Върховният административен съд, трето отделение