Решение № 12214 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници / предходно наименование Териториална дирекция Северна Морска/, чрез процесуален представител, срещу Решение 1935 от 22.12.2020 г. по адм. дело 1087/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-134059 от 12.05.2020г. към МД: 19BG002002021714R9/19.12.2019 г., подадена от Ей Ди Логистик България ООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на оспорения административен акт е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и от събраните доказателства се установява изпълнението на изискванията за определяне на митническата стойност на съответните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на мотивирано и обосновано становище на митническия орган за промяната на тарифния код и подпозицията на процесните стоки. Счита, че в случая не се касае за определяне на митническа стойност на стоките по реда на чл. 70,§ 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а по чл. 74, §2, б.б от (ЕС) 952/2013 и поради това без значение за определяне на реалната митническа стойност на стоките е начинът на осчетоводяване и позоваването от страна на съда на заключението по ССчЕ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Ей Ди Логистик България" ООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното:

По искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС:

С писмена молба касаторът, чрез процесуалния си представител, е формулирал четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, а именно:

1.Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.?

Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор.

По първия въпрос следва да се съобрази факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база, която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г., тъй като липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи.

По отношение на втория въпрос отново касаторът не сочи конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпросът е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която да налага тълкуване от СЕС.

Третият въпрос не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието сходни стоки, а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване.

Четвъртият въпрос отново не касае тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141, §3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело 948/2021 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение, решение 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/.

Гореизложените съображения мотивират извода на настоящия касационен състав, че поставените въпроси не обосновават и налагат необходимост от тълкуване на неясни норми на правото на ЕС, поради което искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение.

По съществото на спора:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е решение с peг. 32-134059 от 12.05.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници към 19BG002002021714R9/19.12.2019 г., подадена от Ей Ди Логистик България ООД, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки по цитираната МД, определена е митническа стойност на стоките с 1, 2,3,9,15,17,19,20 и 21, коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стоките с 1, 3 и 17, определена е нова митническа стойност за стоките с 1,2,3,9,15,17,19,20 и 21, определени са общо задължения за ДДС 15643,53 лв., начислени са и взети под отчет размерът на установените държавни вземания, и са определени дължими суми за досъбиране за ДДС в размер на 7444,68 лв., ведно с лихва за забава.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

На 19.12.2019 г. дружеството вносител Ад Лоджистик България ООД, чийто правоприемник е Ей Ди Логистик България" ООД, е декларирало режим допускане на свободно обращение за разни стоки, 758 колета, 17 354 кг. бруто, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 20 908,82 EUR. Към митническата декларация са приложени търговски фактури, износна декларация, международна товарителница CMR, сертификат за непреференциален произход, декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит и пълномощно. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол 19BG9940M060401 от 19.12.2019 г. и са взети мостри от стоки 1, 2,3,9,15,17,20 и 21. С писмо от 19.12.2019 г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, но в определения срок не са представени такива.

След преценка на събраните доказателства, митническите органи са приели, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, следва да се ползват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Счели са, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Преценили са, че предвид декларираната цена на стоките, която е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност.

Въз основа на извършен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са счели, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните от оспорващото дружество. Прието е, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основан на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки и поради това възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на горепосочените стоки. Митническият орган се е позовал на решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на ЕС, според което в случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност на стоките, като са е позовал на чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочил е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Митническия кодекс за идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като не са открити идентични стоки от същия износител еднакви във всяко отношение. След разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспореното решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс, без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. а от Митническия кодекс. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът се концентрира върху въпроса обосновали ли са митническите органи наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б от Митническия кодекс за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Стоките, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба" на 19.12.2019 г. при действието на Регламент (ЕС) 952/2013 (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс.