Решение № 1110 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2011 г.

Решение № 1110 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Римеса 99" ЕООД против решение № 1981 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 5290/2007 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, не е изразил становище по нея. Ответникът "Юнион Ивкони" ООД е представил писмен отговор, с който поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Римеса 99" ЕООД против заповед № РД-09-01-319/15.10.2007 г. на кмета на Столична община, с която дружеството е отстранено от участие в конкурс за "Обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община". Съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № РД-09-2072/31.08.2007 г. на кмета на Столична община е обявен конкурс за "Обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 9, 27, 30, 42, 54, 59, 68, 73, 74, 84, 90, 111, 150, 260 и 404 от общинската транспортна схема на Столична община с утвърдени маршрути и разписания." Със заповедта са предвидени квалификационни изисквания към кандидатите, според които в конкурса могат да участват всички физически и/или юридически лица или техни обединения, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, които притежават валиден лиценз за обществен превоз на пътници, издаден в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. Посочено, че кандидатите следва да извършват и да са извършвали обществен превоз на пътници в населени места с над 500 000 жители и да имат оборот по подадени данъчни декларации от транспортна дейност на пътници за последните пет години минимум 40 млн. лева. Дружеството - жалбоподател е участвало в обявения конкурс за обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 260. С оспорената заповед "Римеса 99" ЕООД е отстранено от участие в конкурса, тъй като не отговаря на изискванията по т. 3.1 от Раздел 3 на "квалификационни изисквания към кандидатите" на конкурсната документация да има оборот по подадени данъчни декларации от транспортна дейност на пътници за последните пет години минимум 40 млн. лева, обявено е класирането на допуснатите участници и е възложено изпълнението на обществен превоз на пътници на класираните на първо място участници. Мотивите за отстраняването на дружеството са отразени в протокол от 12.10.2007 г. на назначената комисия по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка е посочил, че при повеждане на обявения конкурс и е спазен редът, предвиден в Наредба № 2/15.03.2002 г.. Изтъкнал е, че е налице влязло в сила решение № 658 от 12.07.2007 г. на Столичния общински съвет, с което е възложено на кмета на Столична община да организира и проведе обсъждания конкурс, назначена е комисия по чл. 17, ал. 5 от наредбата, която е провела конкурса. Конкурсната документация, с която е въведено квалификационното изискване към кандидатите за оборот по подадени данъчни декларации от транспортна дейност на пътници за последните пет годи минимум 40 млн. лева е одобрена с решения на Столичния общински съвет, които са били общодостъпни на интернет - страницата на СОбС. При подаване на документите за участие в конкурса дружеството е било запознато със същото, но не е представило данни, че отговаря на условието. Поради това съдът е приел, че правилно жалбоподателя не е бил допуснат до участие в конкурса с оспорената заповед. По отношение на решение № 143/28.02.2008 г. по преписка № КЗК - 573/591/592/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че решение № 658/12.07.2007 г. на СОбС и заповед № РД-09-2072/31.08.2007 г. на кмета на Столична община предотвратяват, нарушават и ограничават конкуренцията с въведените изисквания за допустимост и оценка на участниците по т. 3.1 от Раздел 3 на утвърдената конкурсна документация и т. 6 от Раздел 8 и е дадена препоръка на СОбС и кмета на Столична община да отменят тези актове, съдът е посочил, че решението не води до различен правен извод относно законосъобразността на оспорената заповед, тъй като визираните актове от секторния регулатор не са били отменени, респ. изменени от компетентните административни органи. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и иска да се отмени, като се реши спора по същество и се отмени обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че обжалваното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и въз основа на точен анализ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Неоснователен е доводът на касатора, че в решение № 658 от 12.07.2007 г. на Столичния общински съвет не е одобрена конкурсната документация, няма състав на комисията по чл. 17, ал. 5 от наредбата, няма одобрени критерии и начин за оценка и класиране на кандидатите. Този аргумент е бил наведен пред съда по същество, който правилно е посочил, че конкурсната документация и съставът на комисията по чл. 17, ал. 5 от наредбата са одобрени с решения на Столичния общински съвет № 973 по протокол № 94/11.12.2006 г., решение № 261 по протокол № 105 от 12.04.2007 г. и решение № 419 по протокол № 109/15.05.2007 г., които са цитирани в доклад № 9300-209/4.07.2007 г. на председателя на постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и въз основа на тях е прието решение № 658/4.10.2007 г.. Правилен при това положение е изводът на съда, че общинският съвет е приел решение по всички съществени въпроси и не е налице нарушение на правилата за провеждане на конкурса за обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии, визирани в Наредба № 2/15.03.2002 г. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за липса на мотиви за отстраняването му от конкурса. Съдът правилно е посочил, че такива се съдържат в решението на комисията по чл. 17, ал. 5 от наредбата, съгласно което дружеството не отговаря на изискването по т. 3.1 от Раздел 3 на утвърдената конкурсна документация за оборот по подадени данъчни декларации от транспортна дейност на пътници за последните пет годи минимум 40 млн. лева. Независимо, че Комисията за защита на конкуренцията е приела, че решение № 658/1.10.2007 г. на СОС и заповед № РД-09-2072/31.08.2007 г. на кмета на СО съдържат условия, които изкривяват конкурентната среда, актовете са влезли в сила и са породили правно действие, поради което както правилно е отбелязал съда установяванията на националния орган по конкуренция не променят крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед, с която е финализиран конкурса при разписаните в тях изисквания. Отговорността на правните субекти по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната се реализира по реда на този закон и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Съдът в мотивите си е обсъдил и следващия довод в касационната жалба за порочност на административния акт поради противоречие с чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност) и аргументирано го е счел за неоснователен. Правилно е посочил, че с оспорената заповед не се одобрява предоставяне на помощ от държавата или общината - пряко или непряко, за сметка на държавни ресурси чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, които разполагат с по-добри финансови показатели. Този въпрос е относим към спора за прилагане на такива критерии за участие в конкурса, които не поставят бариери пред определена категория кандидати за навлизане на пазара на услугата обществен превоз на пътници и е бил разгледан на плоскостта на конкурентното право от КЗК, т. е. също е извън обхвата на преценка за законосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,