Решение № 5443 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Д. А. Х., гражданин на Ирак, представляван от процесуалния представител адвокат Илиев срещу решение №8600 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело №9166 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №4152 от 21.07.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Всички доводи се поддържат и в съдебно заседание като се представят извадки от електронни медии. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у кандидата за бежанец основателен страх от преследване към него. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история исканията на лицето датират от 2016 година с неколкократни молби за предоставяне на статут, на които е било отказвано. Правилно е отбелязано, че е напуснал страната поради обстановка за несигурност, икономическите последствия и лоши условия на живот, с желание да живее далече от проблемите, както и поради заплаха от действията на иранците, които искали да контролират района на Киркук, богат на петрол и от които по неговото твърдение е избягал, тъй като бил [заличен текст]. Тези твърдения не могат да бъдат проверени и съответно подведени под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът не е изразил и основателни опасения от преследване, поради принадлежност към раса, пол, религия, националност или социална група и др. Изразените от него лични притеснения поради лоши условия на живот не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не могат да се докажат по никакъв начин твърденията му за тормоз или други опасения по някакви причини. Чужденецът не е бил политически ангажиран, не се констатира нарушение на негови основни права. В мотивите на административния орган и на съда е прието, че няма и основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Каквито в случая не са налице. Нивата на висока безработица не могат да оправдаят искане за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Като е възприел и тези данни, съдът също е извел законосъобразни изводи и постановил правилно решение. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение