Решение № 13737 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2013 г.

Решение № 13737 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик против решение № 220/12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 880/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за законосъобразност на оспорената писмена покана и за неспазване на предвидената в чл. 37, ал. 4 от договора между лечебното заведение и НЗОК процедура. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което писмената покана да бъде потвърдена. Ответникът - "Доверие - ГППМП" ООД чрез процесуалния си представител адв. Димова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена писмена покана изх. № 13/29-05-864 от 1.07.2011 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която е поканен ответника в настоящото производство - "Доверие - ГППМП" ООД да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 885,01 лв. за периода на първото и второто тримесечие на 2010 г. поради допуснато надвишение на определените бройки назначени специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на назначаваните медико - диагностични дейности (МДД) извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото и заключението на назначената основна и допълнителна съдебно - икономическа експертиза съдебният състав е констатирал, че действително има превишение на регулативните стандарти (бл. МЗ-НЗОК № 4) за първото тримесечие на 2010 г., вкл. и с предвидените надвишения, както и че няма надвишаване за второто тримесечие на 2010 г. Направил е заключение, че ответникът е компенсирал превишението през следващите тримесечия на годината, като в края на 2010 г. са останали неусвоени от изпълнителя стойности на определените му направления за МДД в размер на 956, 47 лв. При тези данни съдът е обосновал извод, че с дейността си ответникът в касационното производство не е нарушил определения му лимит за годината като цяло и не е ощетил бюджета на НЗОК. Позовал се е на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ и НЗОК и е приел, че административният орган не е отчел обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си за компенсиране на надвишението от първото тримесечие до края на годината. По тези съображения е отменил оспорената пред него писмена покана като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицински дейности е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение на този закон, той е длъжен да възстанови тези суми. За целта се съставя протокол за неоснователно получени суми, като изпълнителят има право на възражение по него, след което се издава писмена покана за възстановяването им. Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от договора за 2010 г. между страните през първите три тримесечия изпълнителят може да превишава с общо 25% определените му брой на назначавани СМД и стойност на МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. По делото е установено такова превишение на стойностите на назначените СМД и МДД от ответника за първото тримесечие на 2010 г. От заключението на съдебно - икономическата експертиза, което не е оспорено от страните, се установява по безспорен начин, че общата стойност на назначените и изпълнени направления за МДД (бл. № 4) за второ, трето и четвърто тримесечие на 2010 г. е 9874,44 лв., а неусвоената стойност на назначенията с направление за МДД, ведно с допустимото 10% надхвърляне на регулативните стандарти за този период е 956,47 лв. При така установените факти е обосновано заключението на съда, че в крайна сметка бюджетът на РЗОК не е бил ощетен, тъй като сумата от превишението през първото тримесечие на 2010 г. е била компенсирана до края на годината. По този начин е постигната и целта на закона. Писмената покана се издава с цел да се възстановят сумите от изпълнителите на СМД и МДД, за да не се получава преразход на бюджетни средства в рамките на бюджетната година, което е недопустимо. В случая изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ не е нанесъл щета на общия годишен бюджет на РЗОК, доколкото неусвоената стойност, която е реализирал през третото и четвъртото тримесечие на 2010 г. надхвърля превишението за първото тримесечие на същата година. Като е достигнал до извод в същия смисъл и е отменил оспорената пред него писмена покана като незаконосъобразна, административният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Наведеният в касационната жалба довод, свързан с нарушение на предвидената в чл. 37, ал. 4 от договора между страните процедура за връщане на неусвоените бройки/ стойности от назначаваните СМД и МДД, е неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 2 от същия за компенсиране допуснатото превишаване на определените му брой на назначаваните СМД и стойност на МДД, макар и не в следващото тримесечие, но в рамките на годината. Направеното възражение за необоснованост на обжалваното решение не може да бъде споделено. Изводите на съда са изградени след подробен и обстоен анализ на фактите по делото, при правилно тълкуване и прилагане на относимите материално - правни норми. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и се е произнесъл по наведените от страните възражения. Установените по делото факти обосновават правния извод за материална незаконосъобразност на оспорената писмена покана. По изложените съображения и след извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 350 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение