Решение № 8640 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15154/2014 г.

Решение № 8640 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15154/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 6556/3.11.2014 г. на Административен съд София град по административно дело № 4660/2014 г. Касаторът релевира възражения за неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е направил анализ на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност. Претендира се необоснованост на съдебния акт. Не била извършена оценка на естеството, законовата цел и съдържанието на обжалваната заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Твърди, че неуведомяването на заинтересованото лице по реда на чл. 26, ал. 1 АПК не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като евентуални негови възражения или обяснения не били в състояние на повлияят върху решението на административния орган. Приема, че в случая следва да се даде превес на действителното фактическо положение. При анализ на фактите безспорно се установявало, че е ангажирана отговорността на търговски субект, който извършва агресивна търговска практика. Ответникът по касационната жалба, "Интерамерикан България" ЗЕАД излага писмени съображения за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключения за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Интерамерикан България" ЗЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 7, офис 12, срещу Заповед № 189 от 17.03.2014 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в и чл. 68з от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е забранено на жалбоподателя да използва агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68з от ЗЗП, изразяваща се в принудата на клиент, закупил мобилен телефон от "Германос Телеком България" ЕАД, да сключи нова (допълнителна) застраховка с нови разходи, когато желае да упражни правата си по вече сключен договор за застраховка и да се възползва от полагащата му се отстъпка за закупуване на нов телефон при настъпила тотална щета. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че в хода на производството по издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в нарушаване на правото на защита на адресата на акта; неизясняване на фактите по спора; нарушаване на правото на участие на страната в процеса пред органа /нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и на чл. 193, ал. 1, т. 1 ЗЗП/. На следващо място, се приема, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е използвал посочената в оспорената заповед принуда, с която да промени свободата на избор на средния потребител. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора относно допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. Съдът въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Същата съответства на анализа на доказателствения материал. Спрямо нея са приложени относимите правни норми, въз основа на които са направени и изводите от правна страна. Неоснователни са възраженията за липса на оценка на доказателствения материал в неговата съвкупност и несъобразяване с естеството, законовата цел и съдържанието на оспорената заповед. Решението не страда от порока необоснованост. Мотивите са в логическа последователност, като формулираното вътрешно убеждение на съда е обективирано ясно и точно. По отношение на правилното приложение на закона: Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за допуснати от органа съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на обжалваната заповед № 189/17.03.2014 г. на Председателя на КЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 193, т. 1 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 ЗЗП са длъжни да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол. Точното установяване на фактите следва да се базира и на проверка при лицето, спрямо което се налага мярката. В случая страните не спорят, че преди датата на издаване на обжалваната заповед, проверка при "Интерамерикан България" ЗЕАД, комуто се забранява да използва агресивна търговска практика, не е правена. Това дружество не е уведомявано за започналото производство, финализирало с издаване на обжалваната заповед. От него не са изискани доказателства, не му е дадена възможност за участие в процеса, както и възможност за становище по фактите. Тъй като по отношение на това дружество липсва проверка, липсват и констатирани спрямо него факти преди датата на издаване на заповедта. Съставените констативни протоколи с дати от м. април 2014 г. удостоверяват проверки от инспектори при Комисията за защита на потребителите, извършени спрямо "Интерамерикан България" ЗЕАД, но същите проверки са с дати след датата на издаване на обжалваната заповед от 17.03.2014 г. и констатираните по тях факти не могат да се ползват като констатации по фактите, установени с процесната заповед. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че правото на участие в процеса на "Интерамерикан България" ЗЕАД не е нарушено, тъй като становището на това дружество не би могло да повлияе върху решението на органа, обективирано в процесната заповед. Напротив, разпоредбите на приложимия АПК задължават административния орган да осигури на страните възможност за участие в процеса /виж чл. 34 АПК/. Това дали страната ще участва реално в процеса, дали ще изрази становище и ще представи доказателства, дали органът ще цени тези доказателства и становище, дали това становище ще повлияе върху решението на органа, са въпроси извън принципното задължение на органа да осигури на страната възможност за участие в процеса. Съгласно чл. 34, ал. 4 АПК, административният орган може да не приложи чл. 34, ал. 1, 2, 3 АПК, само в случай че решението на въпроса не търпи отлагане, при определени предпоставки в кодекса, но в този случай тези предпоставки следва да обективирани като мотиви на акта. В конкретната хипотеза такива липсват в съдържанието на обжалваната заповед. Неосигуряването на лицето, спрямо което е наложена принудителна мярка, на право на участие в административното производство, на право да представи доказателства и да изрази становище по фактите, без да са изложени мотиви в оспорваната заповед, какво налага това, представлява съществено процесуално нарушение, формално основание за отмяна на обжалваната заповед, както правилно е приел и АССГ. В конкретната хипотеза, АССГ не е изложил само и единствено този аргумент за отмяна на оспорения акт. Съдът е направил анализ на фактите по спора във връзка с ангажираните пред съда доказателства, като е приел обосновано, че: 1. Тъй като органът не е осигурил право на участие на страната в производството, този орган не е установил съществени факти по спора, които са от значение за реализираната мярка. 2. Установяването на нови факти, въз основа на представените от страната доказателства, обосновава извод за недоказаност на твърдяната от органа агресивна търговска практика, като вменена за използвана от "Интерамерикан България" ЗЕАД. С обжалваната пред АССГ Заповед № 189 от 17.03.2014 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), на основание чл. 68л ал. 1 във връзка с чл. 68в и чл. 68з от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е забранено на "Интерамерикан България" ЗЕАД да използва агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68з от ЗЗП, изразяваща се в принудата на клиент, закупил мобилен телефон от "Германос Телеком България" ЕАД, да сключи нова (допълнителна) застраховка с нови разходи, когато желае да упражни правата си по вече сключен договор за застраховка и да се възползва от полагащата му се отстъпка за закупуване на нов телефон при настъпила тотална щета. Периодът на проверката, към който е констатирана твърдяната от органа агресивна нелоялна търговска практика е 13.10.2013 г. /датата на подаване на рекламацията за мобилен телефон, търговска марка "Samsung Galaxy Ace 2 "/ - 17.03.2014 г. /датата на издаване на обжалваната заповед/. От представените по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че към 13.10.2013 г., "Интерамерикан България" ЗЕАД не е осъществявало дейност по обслужване на застрахователния договор за посочения мобилен телефон. По силата на договор за прехвърляне на застрахователен портфейл, подписан между "Интерамерикан България" ЗЕАД и "Застрахователно дружество Евроинс" АД, на основание чл. 108 от Кодекса за застраховането, "Интерамерикан България" ЗЕАД е прехвърлило на второто АД целия си застрахователен портфейл. С решение № 728-03 от 2.10.2013 г. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор е одобрил сделката и е разрешил прехвърлянето. След датата на разрешението на КФН, "Интерамерикан България" ЗЕАД не притежава застрахователен портфейл, който да обслужва. Съгласно текста на чл. 111, ал. 3 от Кодекса на застраховането, след прехвърлянето, прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори. Правилен и доводът на ответника по касационната жалба в насока, че след 2.10.2013 г. "Интерамерикан България" ЗЕАД, не е имал поведение по процесната генерална застрахователна полица, което да се третира като търговска практика във връзка с настоящия случай. Пар. 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите дава легална дефиниция на понятието "търговска практика" и това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Тъй като в случая към датата на подаване на жалбата от потребителя, въобще липсва "търговска практика" на "Интерамерикан България" ЗЕАД по представената Генерална застрахователна полица № 07/100/45 от 12.11.2007 г. за застраховка "Пожар" и "Допълнителни рискове", недопустимо е да се прави извод за "агресивна" такава, извършвана от това лице. И не на последно място, АССГ е обсъдил и фактите, сочени от органа като проява на "агресивна търговска практиката", свързани с така наречената "принуда", осъществена от "Интерамерикан България" ЗЕАД спрямо потребителя, който съгласно текста на обжалваната заповед бил принуден да сключи нова (допълнителна) застраховка с нови разходи, когато желае да упражни правата си по вече сключен договор за застраховка и да се възползва от полагащата му се отстъпка за закупуване на нов телефон при настъпила тотална щета. В тази насока, касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е предприемал действия, с които да задължи купувач на мобилен телефон при настъпване на тотална щета и закупуване на нов с отстъпка да следва да сключи нова застраховка за новия телефон с жалбоподателя. Изходящи от жалбоподателя документи с такова съдържание от административната преписка липсват като доказателства по преписката. Видно от представената Генерална полица, в нея е предвидена възможност при тотална щета да се сключи нова застраховка за новия телефон с жалбоподателя, но само и единствено по желание на клиента/купувача на мобилния телефон, а не и като условие да получи отстъпка или застрахователната премия. Такова условие не се съдържа и в представеното потвърждение за сключена застраховка, такова каквото е предвидено като образец от страните по Приложение № 5 към Генералната полица. Така установените условия се съдържат само в изходящите от Германос документи, които се попълват пред него и за него от купувача на мобилен телефон, но не се съдържат в документи, съставени от жалбоподателя в това производство. Предвид гореизложеното, касационната инстанция споделя извода на АССГ в насока, че оспорената заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите, дори и да е издадена от компетентен орган и във валидна писмена форма, е незаконосъобразен административен акт, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Като е отменил Заповед № 189 от 17.03.2014 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд