Решение № 10758 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2016 г.

Решение № 10758 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. И. от гр. В., против Решение № 10481/10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7390/2015 г., на тричленен състав на ВАС, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана посъщество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленния състав на ВАС, пето отделение е отхвърлил жалбата на Б. И. срещу Решение рег., № 812100-14947/23.04.2015 г., на Министъра на вътрешните работи, относно отказ за заличаване на личните данни на касатора по Заявление вх. № 369005-4/23.02.2015 г., по описа на ОДМВР-В., обработени в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-1389/2002 г., по описа на ПУ-Дъбника при РУ-В., както и във връзка със задържане по ЗМВР от полицейски орган при ОДМВР-В. със Заповед, рег. № 02369/2002 г. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на събраните доказателства в производството. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При напълно изяснена и изчерпателно описана фактическа обстановка изводът на съда, че процесния отказ е издаден при правилно приложения на материалния закон е законосъобразен. Правилен е извода на съда, че в случая е приложима Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер от страна на административния орган. Правилен е извода на съда, че в случая разпоредбата на чл. 28а ЗЗЛД която предвижда, че физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на този закон, е неприложима. Нормативно установената хипотеза не е налице, тъй като личните данни на оспорващия са обработени във връзка образуваното по ЗМ производство за извършено престъпление и последващо задържане от органите на МВР, което обуславя безспорно наличието на изискуемите предпоставки. С оспорения акт не се преклудира възможността личните данни на лицето да бъдат заличени след изтичане на давностния срок по чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 80 НК и чл. 3, т. 5 от Инструкцията. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,