Решение № 13724 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2014 г.

Решение № 13724 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2014 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Второ районно управление "Полиция"- Благоевград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, срещу Решение № 593/14.04.2014 г., по адм. дело № 63/2014 г. на Административен съд Благоевград. доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъобразяване със събраните по делото доказателства. Сочи още, че не са обсъдени в пълнота показанията на свидетеля Коев, който е посочил, че в книгата за сигнали се завежда сигнала и всяка промяна във връзка с данните по сигнала, за което съществува специална графа в дневника, както и че от възприетото от него първоначално обаждане на тел. 112 е ставало дума за повреждане на два автомобила, а не на един, както неправилно е отразено в дневника за сигнали от Шопов. Посочва също, че съдът е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства във връзка с твърденията си по отношение некоректното отразяване на подадения сигнал. На последно място счита за недопустимо решението в частта, с която е осъдена ОДМВР Благоевград да заплати разноски за административен акт, издаден от друг административен орган. Прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът - Владимир Захариев Шопов, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство разноски в размер на 200 лв. за процесуално представителство, съгласно Договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Владимир Захариев Шопов - старши полицай (дежурен) в "Оперативна дежурна част" на 2 РУ "Полиция" при ОД на МВР Благоевград, против Заповед № 37/10.01.2014 г. на Началника на 02 РУ "Полиция"- Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - за допусната небрежност в служебната дейност, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. С решението си съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна не е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Изложил е, че нито в посочените като нарушение разпоредби на инструкциите, нито в друг документ е разписана процедурата за отразяване съдържанието на подадените жалби от оперативния дежурен, нито е уреден реда и начина на поправки във водения дневник. За да е налице задължение за вписване съдържанието на жалбите, неизпълнението на което да е проява на небрежност, това задължение според него следва да е законово регламентирано, какъвто не е процесният случай. Предвид горното е приел, че изложеното в заповедта и събраните при проверката доказателства не обосновават извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Шопов за вмененото му във вина нарушение. Така постановеното решение е правилно. Основание за издаване на процесната Заповед е, че Владимир Шопов не е отразил в дневника за получени сигнали на Второ РУП - Благоевград подадения на 15.10.2013 г. чрез дежурния диспечер на тел. 112 от Огнян Тунтев сигнал (жалба), в която жалбоподателят е сигнализирал, че неизвестен извършител е счупил огледалата и на двата му автомобила "Мерцедес Бенц G 300" и "Ауди", а е завел само повторно снетата по-късно през същия ден от Тунтев нова жалба, касаеща същия случай, в който е посочил, че неизвестен извършител е увредил джипа му марка "Мерцедес Бенц G 300". Същото деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и съответно неизпълнение на задълженията, посочени в чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР и чл. 12 от Инструкцията за организация на работата в МВР № Iз-2843/29.11.2010 г. От доказателствата по делото и установеното от пъровинстанционния съд, неоспорено от страните по делото, е видно, че Владимир Шопов, след като е получил чрез дежурния диспечер на тел. 112 сигнал на Тунтев го е записал в дневника за сигнали, воден от него в 11:50. Съдът правилно не е кредитирал твърдението на свидетеля Коев, че Шопов е получил сигнал за посегателство върху два автомобила, тъй като свидетелят лично не е чул обаждането от тел. 112, а и разпитан в съдебно заседание е заявил, че не може да каже каква информация е получил Шопов. От изложеното следва, че Шопов е изпълнил задължението си установено с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г., съгласно която в звената за оперативно дежурство се водят и съхраняват документи съгласно Приложение № 1. В тази връзка се явява неоснователно възражението в касационната жалба, че не са обсъдени в пълнота показанията на свидетеля Коев. Що се касае до това, че Шопов не е отразил промяна в графата за забележки в дневника, настоящия състав приема за правилно изложеното в обжалваното решение, че нито в посочените като нарушени разпоредби на инструкциите, нито в друг документ е разписана процедурата за отразяване съдържанието на подадените жалби от оперативния дежурен, след както не е уреден реда и начина за поправки във водения дневник. За да е налице задължение за вписване съдържанието на жалбите, неизпълнението на което да се разглежда като проява на небрежност, както е прието в процесния случай, това задължение следва да е нормативно регламентирано. По отношение приетото като нарушение от органа, че Шопов не е завел първата подадена от Тунтев жалба, следва да се отбележи от настоящия състав, че оперативният дежурен съгласно длъжностната му характеристика, няма задължение да завежда жалби. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от Владимир Шопов не попада в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Същият не е проявил небрежност при изпълнение на служебната си дейност. Колкото до изложеното в касационната жалба, че съдът е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства във връзка с твърденията си по отношение некоректното отразяване на подадения сигнал, следва да се посочи, че в съотвествие с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания посочени в акта, от които черпи права. В тази насока, в хода на производството ответникът е имал процесуалната възможност да представя всички доказателства по делото в подкрепа на твърденията си, което не е сторено. На последно място, неоснователно се явява възражението, че ОДМВР Благоевград не е следвало да бъде осъдена да заплати разноски за административен акт, издаден от друг административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, в случая Заповед Рег. № 37/10.01.2014 г. на Началника на 02 РУ "Полиция" - Благоевград при ОД на МВР, разноските се възстановяват от бюджета на органа издал акта. Началника на Второ РУ "Полиция" Благоевград, като издател на акта е към ОД на МВР Благоевград откъдето и отговорността за разноски на ОД. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При соченият изход по съществото на спора, претенцията на ответника по касационното производство Владимир Захариев Шопов за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 02.10. 2014 г., се явява основателна и следва да бъде уважена.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,