Решение № 4694 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на З. Колев против решение 4731/11.07.2022 г., постановено по адм. дело 4050/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е издадено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения относно правото на З. Колев да иска да му бъде издаден индивидуален административен акт по подаденото от него заявление. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде върната административната преписка на органа с изрични указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество се констатира следното: С обжалваното решение 4731/11.07.2022 г., постановено по адм. дело 4050/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на З. Колев против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено, че към датата на подаване на заявлението на З. Колев са предприети действия за установяване на факти и обстоятелства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което не е налице мълчалив отказ да бъде уважено искането му по аргумент от чл. 226, ал. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление с рег. 513р-24465/21.03.2022 г., с което З. Колев - служител на длъжност началник на сектор Охранителна полиция при 04 РУ при СДВР МВР иска прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР по собствено желание. Първоинстанционният съд е приел за установено, че по предложение 513р-25342/22.03.2022 г. на директора на СДВР със Заповед 8121К-2963/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по отношение на З. Колев за установяване дали е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Съществуването на тази заповед е докладвано от началник отдел ДДП с предложение да не се дава ход на заявлението, поради което със Заповед 8121К-3086/30.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с чл. 207, ал. 1 и чл. 226, ал. 7 от ЗМВР и Заповед на министъра на вътрешните работи 8121К-2963/25.03.2022 г., считано от 25.03.2022 г., е спряно производството по заявлението от З. Колев за прекратяване на служебното му правоотношение. При така установените от АССГ факти се налага извод, че срокът по чл. 228, ал. 2 от ЗМВР за произнасяне по подаденото от З. Колев не е изтекъл, респективно не е формиран мълчалив отказ за произнасяне. Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане и не упражни своите правомощия в определения от закона срок. Законодателят е предвидил нарочна забрана за прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя, когато в рамките на срока за произнасяне срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . Колизията между две основания за прекратяване на служебното правоотношение по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване е разрешена от законодателя с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване. Обосновано АССГ е приел за установено, че министърът на вътрешните работи е спрял производството, образувано по заявлението на З. Колев, защото срещу служителя е висящо дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР, но не е съобразил, че в тази ситуация срокът по чл. 228, ал. 2 ЗМВР не тече и не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ за произнасяне, респективно подадената срещу него жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 о АПК, а не неоснователна. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка, настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на АССГ трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. При наличие на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на МВР в размер на 200 лв. в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,