Решение № 7784 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2010 г.

Решение № 7784 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Саман Исмаил, гражданин на Ирак, моли да бъде отменено решение № 3207/11.03.2010 г. по адм. д. № 11260/2009 на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 368/12.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Моли да му бъде предоставен хуманитарен статут. Ответника по касационната жалба ДАБ при МС моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата против решение № 368/12.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл. 8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за това. Съдът е приел, че обстановката в Ирак отговаря на определението за вътрешен въоръжен конфликт, но жалбоподателят не е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът е приел, че не е установена интервенция в личната сфера на касатора във връзка с въоръженият конфликт, която да обоснове предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Приел е също, че през м. 2.2010 г. са проведени парламентарни избори в Ирак, оттеглени са част от мироопазващите сила и е направил извод, че въоръженият конфликт не застрашава живота на всички иракски граждани. Твърденията за отвличане на касатора съдът е приел, че не установяват основание за приложение на чл. 8 и 9 ЗУБ. Решението е правилно в частта, с която е отказано признаване статут на бежанец. От данните по делото не се установява кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение в Ирак. Основателен е доводът на касатора за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в четирите провинции на централен Ирак според предоставената информация от дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 2217/30.07.2009 г. е определена като нестабилна и неподходяща за репатриране на лицата, получили отказ за закрила. В меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г. за обстановката в петте централни провинции е посочено, че се характеризира с ширещо се повсеместно нестихващо насилие и е направена препоръка да не се връщат лицата от тези провинции насила, а да им се предоставя международна закрила. Посочено е, че завърналите се лица са обект на безогледни задържания и отвличания. В доклада се приема, че в Централен и Южен Ирак обстановката се характеризира с нестихващо насилие и нарушаване на човешките права и като цяло липса на правов ред. В производството пред тричленния състав на ВАС е представено писмо от 29.07.2009 г. на ДАБ към което е приложено писмо вх. № 2122/20.07.2009 г., съдържащо справка на МВнР относно обстановката в Ирак, което не е приложено към делото. Приложено е справка на ДАБ от 24.10.2008 г., която не установява актуалната обстановка в Ирак и не може да послужи за преценка налице ли е вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Ноторно известно е, че бомбените атентати в Багдат, от където е касаторът, не са престанали. Извършването на бомбени атентати на места със значителна концентрация на цивилни лица, представлява случай на безогледно насилие по смисъла на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.4.2004 г. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. В същото решение е прието, че съществуването на такива заплахи по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявано от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавите-членки, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Цитираното тълкуване на изискването за тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителите, като изискване за предоставяне на субсидиарна закрила на Съда на Европейските общности налага за националния съд тълкуване по същия начин на същото понятие в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в който е транспониран чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.4.2004 г. Неправилно съдът е приел, че за да са доказани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ трябва да е установена заплаха насочена лично срещу касатора и неправилно е отхвърлил жалбата в тази част. Решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Саман Исмаил против решение № 368/12.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и в тази част преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут предвид указанията по тълкуването на закона и актуалните данни за обстановката в Ирак към момента на новото произнасяне. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,