Решение № 7052 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Сотиров срещу Решение 35 от 11.01.2023 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. 841/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 244з-2552/31.08.2022 г. на директора на ОД на МВР Благоевград, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България до настъпване на законовото основание за нейната отмяна. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - директорът на ОД на МВР Благоевград, чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 244з-2552/31.08.2022 г. на директора на ОД на МВР Благоевград, с която на основание чл. 23, ал. 2 и 3 от ЗБЛД, чл. 76, т. 1 и чл. 78, ал. 1 ЗБЛД по отношение на В. Сотиров е приложена ПАМ по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България до настъпване на законовото основание за нейната отмяна. Принудителната мярка е приложена по предложение 5866/2022 г. от 31.08.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура Благоевград във връзка с осъществяване на надзор върху разследването за извършено престъпление по чл. 354 в, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта. Посочил е, че са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 76, т. 1 ЗБЛД - на адресата на акта е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Правомощието на административния орган по чл. 76, т. 1 ЗБЛД се упражнява при оперативна самостоятелност, поради което в негова тежест е да обоснове необходимостта от прилагане на мярката, като изследва поведението на лицето и посочи конкретни факти и обстоятелства, които обосновават извод за опасност от укриване. В случая актът не съдържа мотиви в тази насока. Мотиви няма и в предложението на прокурора в предложението е посочено само, че престъплението е извършено в изпитателния срок по предходни осъждания. Този факт обаче няма отношение към опасността от укриване. Следователно органът не е извършил оценка на пропорционалността на ограничението на правото на свободно придвижване. Освен че органът не е обосновал необходимостта от прилагане на мярката, в административния акт няма яснота относно продължителността на прилагането й органът бланкетно е посочил, че забраната е до настъпване на законовото основание за нейната отмяна, без да става ясно какво е това основание и при какви обстоятелства се приема, че е налице. По горните съображения административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 70 лв. за подаване на касационна жалба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение