Решение № 1789 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2012 г.

Решение № 1789 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2012 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов С решение № 122 от 11.10.2012 г. по адм. д. № 205/2012 г. Административен съд-Ямбол е обявил нищожността на заповед № ДК-07-Я-110/29.06.2012 г. на началника на РО"НСК" при РДНСК Югоизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от РО"НСК" при РДНСК Югоизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба я оспорва като процесуално недопустима и евентуално като неоснователна. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред административния съд заповед на РО "НСК" при РДНСК Югоизточен район е оттеглено разрешение за ползване № ДК-07-Я-93/28.06.2012 г., издадено в полза на "ХЕЛИОС ЕНЕРГЕТИКС" ЕООД. Заповедта е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административният съд приема, че заповедта е нищожна, тъй като контролът по административен ред е изключен на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК във вр. с чл. 213 и чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Счетено е също, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на органа, който я е издал по силата на чл. 214а ЗУТ. Касационната жалба срещу решението е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е неприложима. Тя се отнася само за изрично посочените в нея актове по устройство на територията. Процесната заповед е издадена на основание чл. 91, ал. 1 АПК, не е акт по устройство на територията и не попада в приложното поле на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Административният орган е оттеглил разрешението за ползване въз основа на писмо на министъра на енергетиката и туризма от 28.06.2012 г., с което е отправена молба до ДНСК София за проверка на издадените разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации, както и за постоянен контрол при издаването им. Обосновано и съответно с материалния закон административният съд приема, че оспореният административен акт е нищожен. Съгласно чл. 214а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в 7 - дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Специалната норма на чл. 214а ЗУТ изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 АПК. Административният орган не е разполагал с материална компетентност за издаване на оспорената заповед, поради което същата е нищожна. Неправилно съдът счита, че заповедта е нищожна поради това, че административният контрол върху разрешението за ползване е изключен на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК. Правото на отзив на административния орган не представлява контрол по административен ред, а законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересуваната страна и определен срок за отзив. Правото на отзив за актовете по устройство на територията е ограничено на основание специалната норма на чл. 214а ЗУТ, но не и на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК. Неправилният извод на съда не опорочава решението му като краен резултат. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,