Решение № 2747 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от С. Р. Ч. срещу Решение 5003 от 25.11.2024 г. на Административен съд (АС) Хасково по адм. дело 954/2024 г.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на С. Р. Ч. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-4028 от 30.08.2024 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) - Хасково към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а , б , в и т. 4, б. б и ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са приложени следните ПАМ: - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация 010121562 на лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер] и - отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] на С. Р. Ч. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Касационният жалбоподател - С. Р. Ч. счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че е представил по делото наказателно постановление (НП), с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лв. Извършваното нарушение е преустановил в деня, в който е спрян и проверен от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Излага, че за да бъде установено нарушение, административният орган е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не се установява по делото. Дори и да има извършено нарушение, то е отстранено и заповедта трябва да бъде отменена поради отпаднало основание.

Няма данни, че Ч. е извършвал по занятие такава дейност, нито, че е превозвал друг път пътници, нито, че е правил това срещу възнаграждение, което включва печалба, а не само подялба на разходите. В случая Ч. би получил евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него разходи - гориво и пътни такси, но не и нещо горница, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел", какъвто е безспорно случаят. Заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при така нареченото споделено пътуване, като двете не могат да бъдат еквивалентни. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между Ч. и посочените лица. Не е събрал, чрез регламентираните в АПК способи и средства, надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Не е мотивиран определеният размер на ПАМ.

Прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ.

Ответникът началникът на Областен отдел Автомобилна администрация - Хасково не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 30.08.2024 г. срещу С. Р. Ч. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, в 09.45 часа в гр. Хасково, по бул. Освобождение , до бензиностанция Лукойл , като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер], негова собственост, е спрян за проверка от органите на Районно управление (РУ) - Хасково, които са установили, че същият превозва двама пътника А. Г. А. и А. А. А.. Последните са дали обяснения, че превозът се извършва срещу заплащане от 5,00 лева. С АУАН е прието, че Ч. извършва обществен превод, без да има лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като моторното превозно средство (МПС) не е включено в списък към удостоверение, с което е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. АУАН е подписан от актосъставителя В. Василев, на длъжност инспектор при ООАА гр. Хасково, от свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта И. М. В., и от нарушителя С. Р. Ч., който срещу подпис в разписка е удостоверил, че е получил препис от АУАН на 30.08.2024 г.

По делото са представени писмени обяснения от изброените в АУАН лица А. Г. А. и А. А. А., посочени като пътници в автомобила, както и писмени обяснения с дата 30.08.2024 г., дадени от С. Р. Ч. в присъствието на инспектор В. Василев и мл. инспектор И. М. В..

Представена е Докладна записка УРИ-1970р/25162 от 30.08.2024 г., адресирана до началника на РУ Хасково, в която служителят И. В. е посочил, че за времето от 06.00 ч. до 14.00 ч. на 30.08.2024 г. е бил на работа съвместно с мл. инспектор П. Макавеев. В 09.00 часа получили сигнал от дежурен в РУ Хасково, че от с. Криво поле две МПС-та с рег. [рег. номер] и рег. [рег. номер], са потеглили в посока гр. Хасково и извършват нерегламентиран превоз на пътници. С колегата Макавеев изградили установъчен пункт КПП на бул. Освобождение , като в 09.45 ч. спрели за проверка лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер], управляван от С. Р. Ч.. При проверка установили, че в лекия автомобил на задната седалка пътували А. А. и А. А.. След снети от пътниците обяснения установили, че за извършената услуга водачът Ч. получил две банкноти с номинал от 5,00 лв. или общо 10,00 лв.

В административната преписка се съдържа и разпечатка на извършена Справка от Единен таксиметров регистър по зададени критерии превозно средство [рег. номер], с отбелязване, че няма намерени резултати.

Със Заповед за прилагане на ПАМ РД-14-4028 от 30.08.2024 г., началникът на ООАА гр. Хасково, на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл.106а, ал. 1, т. 1, буква а , б , в и т. 4, буква б и ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗАвтП, е приложил следните ПАМ:

• временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация 010121562 на лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер] и

• отнемане на СУМПС [номер] на С. Р. Ч. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Със Заповед РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА са делегирани права да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП на началниците на ООАА.

При така установеното съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегация, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След анализ на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и 4 ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Изложил е, че в заповедта са посочени установените факти относно извършването на превоз, на поименно установени пътници, срещу конкретно уговорена и заплатена от тях на водача парична сума, както и извършените от контролните органи проверки за установяване липсата на необходимите документи и за това. Изложените в заповедта фактически обстоятелства съдът е счел за напълно достатъчни да обосноват прилагането на принудителните административни мерки.

Посочил е, че нарушението би било отстранено при снабдяване с всички изброени в заповедта за прилагане на ПАМ документи относно моторното превозно средство, а евентуалното нежелание на лицето да се снабди с такива не може да обоснове извод, че прилагането на максималния срок на мярката от 12 месеца нарушава принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.

От представените по делото писмени доказателства писмените обяснения на превозваните лица, писмените обяснения на водача, както и докладната записка на полицейския служител, установил превоза, съдът е приел за безспорно доказано, че към момента, установен при издаване на процесната заповед, Ч. е осъществявал обществен превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 1, т. 2 и т. 56 от ДР на ЗАвтП с посочения лек автомобил, без да притежава изискуемите за това документи. Допълнил е, че нарушението се установява и с приложения АУАН 343642 от 30.09.2024 г., а извършването му не е оспорено от жалбоподателя. Предвид посоченото ПАМ са приложени при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки за това.

С кумулативното прилагане на двете мерки едната отнасяща се до временно спиране от движение на моторното превозно средство, с което е извършван превоза, а другата, изразяваща се в отнемане на СУМПС на водача, с което се препятства за определен период възможността същият да извършва нарушението с друго превозно средство, не се нарушава целта на закона или принципа на съразмерност, защото административната принуда в двете хипотези има различен предмет.

Според съда не води до извод за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ и обстоятелството, че мерките са приложени за същото нарушение, което е установеното с конкретен съставен АУАН и НП. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретните ПАМ, не е санкциониране на извършителя, а преустановяване на административното нарушение и недопускане осъществяването на обществен превоз с превозно средство без притежаване на изискваните от закона документи.

Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници, само при регламентираните в закона предпоставки, се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква а , б , в ЗАвтП изисква от фактическа страна: 1) да е осъществен превоз на пътници (или товари) и 2) превозното средство, чрез което е осъществен превоза: - да няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или да няма заверено копие към лиценза на Общността; - да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или да е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община; - да извършва превоз за собствена сметка на пътници (или товари), без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11 ЗАвтП. Аналогично, за прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б ЗАвтП се изисква от фактическа страна: 1) да е осъществен превоз на пътници (или товари) и 2) превозното средство, с което се осъществява превоза да няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници (или товари) или да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или да няма заверено копие към лиценз на Общността.

Следователно фактическият състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага предвидените в закона ПАМ, включва кумулативното наличие на една положителна извършване на превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗАвтП, и една отрицателна предпоставка липса на изискуемото разрешение и/или предпоставки за извършване на дейността. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз за собствена сметка по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително АУАН и обясненията на А. А. и А. А. от 30.08.2024 г., дадени по реда на чл. 44, ал. 2 АПК, безспорно се установява, че С. Р. Ч., като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер], негова собственост е извършил превоз срещу заплащане на двама пътника - А. и А., до гр. Хасково, като за превоза те са му платили по 5,00 лв. на човек.

Не се спори, а и при извършените от административния орган проверки е установено, че автомобилът няма удостоверение за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не е установено и, че е извършван превоз за собствена сметка на пътници, при спазване на изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11 ЗАвтП.

Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата, води до извод, че е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. В дадените от А. и А. обяснения не се твърди, че е налице договорка между тях и С. за заплащане на част от бензина, изразходван за превоза, а не за запращане на самата услугата за превоз. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплатено, не може да се приеме тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ.

Следователно прилагането на конкретните ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква а , б , в ЗАвтП и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б ЗАвтП.

Срокът на мерките до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца (една година) е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на техния размер. Дали и кога нарушението ще бъде отстранено, зависи от волята и активността на адресата. За да се гарантира, че ПАМ няма да засегнат нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен 12-месечен (едногодишен) срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие на ПАМ. След като законодателят е преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената превоз на пътници по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път.

Автомобилният обществен превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Именно поради това законодателят е регламентирал извършването й, само при спазването на определени в закона предпоставки. Временно спиране от движение на моторно превозно средство, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация, както и отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС осуетява възможността с посочения автомобил и от това лице да се извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение