Решение № 3129 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2013 г.

Решение № 3129 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Хасково срещу решение № 63 от 3.04.2013 г., постановено по адм. д. № 5/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на областния управител срещу текстовете на чл. 5, чл. 12, ал. 2, чл. 27, ал. 9 и чл. 31, ал. 2 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на територията на община - Хасково /Наредбата/.

Касационният жалбоподател, Общински съвет - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът, областният управител на област Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по оспорване на областния управител на област Хасково, обективирано в негова заповед № АК-04-2/04.01.2013 г., срещу извършеното с Решение № 308 по Протокол № 16 от 14.12.2012 г. на Общински съвет - Хасково изменение на разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 2, чл. 27, ал. 9 и чл. 31, ал. 2 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на територията на община - Хасково в следния смисъл:

1. Досегашният текст на чл. 5, съдържащ три алинеи, които предвиждат, че организацията на движението по улиците и площадите се извършва въз основа на генерален план за организация на движението, който има определен обхват и се приема от Експертния съвет по устройство на територията след съгласуване с постоянната комисия по транспорта на Общинския съвет и се съгласува от кмета на общината, се изменя, както следва:

Чл. 5 "Организацията на движението по улиците и площадите и на град Хасково се извършва съобразно транспортните комуникации и инфраструктурата."

1. В разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата отпада досегашното изискване за съгласуване и със сектор "КАТ - ПП" и чл. 12, ал. 2 се изменя, както следва:

Чл. 12, ал. 2 "Забранява се отстраняването или повреждането на пътни знаци, парапети, осветителни тела, спиркови знаци и др. Без разрешение на стопанисващите ги организации и без съгласуване с общинската администрация."

1. Съгласно изменения текст на чл. 27, ал. 9 при определянето на нови места към списъка в Приложение 2 /улици и пространства, включени в "Синя зона"/ става след изготвянето на съответна схема, одобрена от Комисията по транспорта в община Хасково, вместо както е било досега - одобряването на схемата да се извършва от сектор "КАТ - ПП".

1. Текстът на чл. 31, ал. 2 от Наредбата преди атакуваното изменение е гласял "Образец на фиша за неправилно паркиране е даден в Приложение 4", а след изменението придобива следната редакция:

Чл. 31, ал. 2 " Общински съвет Хасково одобрява образец на фиша за неправилно паркиране".

С обжалваното в настоящото производство решение съдът, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК е обявил нищожността на Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на територията на община - Хасково, в редакцията - изм. и доп. с Решение № 308 по Протокол № 16 от 14.12.2012 г. на ОбС - Хасково в частта й относно чл. 5 и чл. 31, ал. 2 и е отменил същата наредба в частта й относно чл. 12, ал. 2 и чл. 27, ал. 9.

За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че измененията на горните текстове от Наредбата са приети в нарушение на императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/- липсват мотиви към докладната записка на кмета, които да съдържат причините, налагащи приемането на акта, целите, които си поставя, финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба и очакваните резултати от прилагането й. Според съда горното нарушение на процедурата по приемане изменението на наредбата е съществено такова.

Съдът е приел, че при гласуване изменението на Наредбата е допуснато нарушение и на императивното изискване на чл. 205, ал. 1, т. 1, предл. трето от Правилника за приложение на закона за движението по пътищата /ППЗДвП/- измененията на подзаконовия нормативен акт не са съгласувани предварително с органите на МВР. Според съда такова съгласуване е задължително, тъй като регулираните от наредбата обществени отношения касаят организацията на движението на ППС и пешеходци на територията на община Хасково.

Наред с цитираните по-горе нарушения на административнопроизводствените правила, относими към всички атакувани разпоредби от Наредбата, АС - Хасково е констатирал, че при приемане на измененията на чл. 5 и чл. 31, ал. 2 Общинският съвет не е бил материално компетентен, тъй като неправомерно е иззел функциите на други, овластени от закона органи да уреждат същата материя. Съдът е приел, че въпросът как да бъде организирано движението в населените места е предоставен по силата на чл. 3, ал. 3 от ЗДвП в компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е приел Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Съгласно чл. 6, т. 1 и чл. 15 от тази наредба за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населени места, които се приемат по реда, предвиден в текста на чл. 5 преди изменението му. Според съда, като е изменил разпоредбата на чл. 5, Общинският съвет не само е нарушил разпоредби от по-висок ранг / чл. 6 и чл. 15 от Наредба № 1/17.01.2001 г./, но е действал и извън предоставената му по закон компетентност, поради което обявил нищожността на тази разпоредба.

Съдът е приел нищожност поради липса на материална компетентност и на изменението на чл. 31, ал. 2, доколкото утвърждаването на образец на фиш за неправилно паркиране е в компетентността на министъра на вътрешните работи съгласно императивната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, а не в компетентността на общинския съвет.

Съдът е стигнал до извода, че другите две атакувани разпоредби - измененията на чл. 12, ал. 2 и чл. 27, ал. 9, макар валидни, са незаконосъобразни и като противоречащи на материалноправните разпоредби. Неправилно, според съда, и с двете изменения отпада изискването за съгласуване и одобрение от органите на "КАТ - ПП", което противоречи на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП - не би било възможно органите на МВР да осъществяват възложената им функция по контрол върху осъществяване разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагане правилата за движение на всички участници в него, ако тези органи на МВР не участват в процедурите по вземане на решения по организация на движението в населените места.

Съдебното решение е правилно.

Обосновано съдът е заключил, че приетите с Решение № 308 от 14.12.2012 г. на ОбС - Хасково изменения на атакуваните разпоредби от Наредбата са незаконосъобразни, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че при приемането на оспорените текстове не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове, към който за неуредените въпроси по издаване на нормативни административни актове препраща чл. 80 от АПК . Докладната записка на кмета с проект за изменение на разпоредбите от Наредбата не съдържа мотиви . Мотивите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА следва да бъдат налице при обсъждането им, а разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА предвижда, че проект за нормативен акт, съответно - за изменение на такъв, към който липсват мотиви по ал. 2, не следва да се обсъжда от компетентния орган. Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА са императивни, поради което неспазването им правилно е квалифицирано от съда като съществено нарушение на административно производствените правила.

Настоящият касационен състав споделя изводите на АС - Хасково за допуснато от общинския съвет друго съществено нарушение на процедурата, изразяващо се в липса на данни за съгласуване на така приетите изменения с органите на МВР, каквото задължение е въведено с чл. 205, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП. Не може да бъде споделен развитият в касационната жалба довод, че подобно съгласуване не е необходимо, тъй като към община Хасково е формирана Междуведомствена транспортна комисия, в която са включени представители на Пътна полиция и в рамките на същата комисия те изразяват своите становища, с които общинския съвет се съобразява. На първо място - наличието на формирана такава комисия само се твърди, а за формирането и състава й не са представени доказателства. Отделно от това липсват доказателства проектът за изменение на наредбата да е бил обсъждан и съгласуван в такава комисия.

Правилно съдът е приел, че измененият текст на чл. 31, ал. 2 от Наредбата е нищожен, тъй като общинският съвет не е компетентен да одобрява образец на фиша за неправилно паркиране. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, изр. последно, такъв образец на бланка за фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения за утвърждаване образец на фиш от Столична община и община Пловдив. Наредбите на тези общини със същия предмет не съдържат подобна разпоредба. Предвид липсата на образец на фиш, утвърден от министъра на вътрешните работи, по делото и непубликуването на такъв образец в Апис, Сиела и Интернет, настоящият състав не може да прецени дали, ако се ползва образецът по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, глобата би се събирала в полза на държавния, а не в полза на общинския бюджет, както твърди касаторът.

АС-Хасково е заключил, че изменената разпоредба на чл. 5 от Наредбата също е нищожна поради обстоятелството, че общинският съвет, приемайки я, е иззел компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството по този въпрос. Касационната инстанция не споделя този извод. Изменената разпоредба на чл. 5 не е нищожна, а незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг- разпоредбите на чл. 6 и следващите от Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътищата. Съгласно чл. 6 от тази наредба за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места, които следва да отговарят на определени изисквания, обсъждат се и се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията и се одобряват окончателно от кмета на общината. Наредба № 1/2001 г. е действаща и не урежда обществени отношения, регулирани от ЗУТ, поради което неоснователни са касационните оплаквания за отпадане необходимостта от изготвяне на такива генерални планове.

Въз основа на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,