Решение № 8834 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2016 г.

Решение № 8834 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с ново фирмено наименование "Електроразпределение юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление П., против Решение № 57 от 11.01.2016 г., постановено по административно дело № 2894/2015 г. по описа на Административен съд- П. (АС П.). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано и неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и иска неговата отмяна. Ответникът- Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Ц., в отговор на касационната жалба от 03.02.2016 г. и в съдебно заседание, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Счита, че не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с ново фирмено наименование "Електроразпределение юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление П., против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение в размер на 2260 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебните производства, образувани по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № 160/31.07.2014 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. С обжалваното Решение № 57 от 11.01.2016 г., постановено по административно дело № 2894/2015 г. по описа на АС П. е отхвърлена, като неоснователна, предявената от "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу КЕВР претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2 260 лева, за причинените на дружеството имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № НП- 160/31.07.2014 г. на Председателя на КЕВР, отменено като незаконосъобразно. Административният съд установил, че Комисията за енергийно и водно регулиране издала Наказателно постановление № 160/31.07.2014 г., с което наложила на "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление- П., имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Наказателното постановление било обжалвано от "ЕВН Б. Е." ЕАД пред Районния съд - П.. С решение № 1087/18.05.2015 г. по а. н. д. № 210/2015 г. съдът отменил наказателното постановление. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 2068/28.10.2015 г. по к. н. а. х. д. № 1767/2015 г. по описа на Административния съд - П.. Пред районния съд дружеството било представлявано от адвокат О. Т., адвокат Д. Г. и адвокат Д. К., с които "ЕВН Б. Е." ЕАД сключило договор за правна помощ от 28.01.2015 г. Горепосочените адвокати, всеки поотделно, се задължили да водят делото до окончателното му приключване. Посоченото пълномощно е приложено на стр. 22 от дело а. н. д. № 210/2015 г. на РС П.. На стр. 3 от процесното административно дело № 2894/2015 г. по описа на АС П. е приложен Договор за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", с който адвокатското дружество се е задължило да води делото до окончателното му приключване срещу възнаграждение от 1130 лева без ДДС. От страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД договорът е подписан от двама юрисконсулти на дружеството, упълномощени с пълномощно рег. № 3407/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районния съд- П., да представляват дружеството по всички административнонаказателни дела, образувани против жалби срещу наказателни постановления, с които на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с които са наложени административни наказания от Комисията за енергийно и водно регулиране. Договорената с Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов" сума била преведена, съгласно фактура № 178 от 29.01.2015 г. На 17.07.2015 г. "ЕВН Б. Е." ЕАД сключило договор за правна помощ отново с Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", с който адвокатското дружество се е задължило да води дело № 1767/2015 г. на АС - П. до окончателното му приключване срещу възнаграждение от 1130 лева без ДДС, като по отношение на посочената сума е представена фактура № 263/22.07.2015 г. В решението е посочено, че дружеството разполага с десет юрисконсулти, така че дори да се допусне, че ищецът е понесъл имуществена щета от направените разходи на защита, не може се направи извод, че тези разходи са пряка и непосредствена последица на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. По аргумент от чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди съдът е отхвърлил предявения иск срещу Комисията за енергийно и водно регулиране. Касационната жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с ново фирмено наименование "Електроразпределение юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление П. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция намира, че направените от първоинстанционния съд изводи съответстват на правилата на формалната логика и на материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в посочените тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Вредите, които се претендирани по делото пред административния съд обаче, не подлежат на обезщетяване. Направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокатското дружество, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съд. Договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД, от една страна и Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", от друга страна, са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по същите дела двама юрисконсулти, единият от които, юрисконсулт Щ. Р., фактически е извършил правна работа с определящо за изхода на делата значение, изготвяйки жалбата срещу наказателното постановление от името на "ЕВН Б. Е." ЕАД пред районния съд и становище по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране пред административния съд. Потърсеното съдействие от Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", за което им е платено възнаграждение, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за получаване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по- добре защитени с участието на повече правни защитници. Ищецът не е доказал, че сключването на договорите с посоченото адвокатско дружество е наложено от липсата или невъзможността на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела във връзка с обжалването на наказателното постановление. Според правилото, възприето в действащата нормативна уредба относно възстановяването на разноските на спечелилата делото страна, другата страна дължи разноски за възнаграждението за един адвокат. От това правило може да се изведе заключение, че необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира повече адвокати, които да я представляват по делото, а в случаите, когато изрично е упълномощила юрисконсулт, да привлече редом с него и адвокат, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение, тъй като начинът, по който организира защитата си, се основава изцяло на неин избор, неповлиян от външни обстоятелства. Възприемането на тезата за обезщетяване на направените разходи за адвокатско възнаграждение в размера, в който са договорени между адвокат и клиент, формално кореспондираща с установения със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди принцип на пълно обезщетяване на вредите, може да доведе до това, че ответникът да бъде натоварен с разноски за адвокатско възнаграждение, които, или са могли да бъдат спестени, или не се обосновават от вида и количеството на свършената правна работа. Затова разноските, които не представляват необходим и обусловен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай защитата на "ЕВН Б. Е." ЕАД по делата е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от трима адвокати, всеки от които с право поотделно да защитава дружеството. Юрисконсултите на дружеството, които в детайли познават извършваната стопанска дейност и фактическите и правни отношения, са могли да се явят по делата и да защитят интересите му, осъществявайки процесуално представителство в съответствие с издадените им пълномощни. Управителният орган на дружеството обаче е предпочел то да се представлява на откритите съдебни заседания от адвокати. Пряко от това решение произтичат и претендираните като вреди от наказателното постановление разходи за адвокатски възнаграждения, които, предвид реално извършения от адвокатите обем правна работа и липсата на фактическа и правна сложност на делата, не могат да се окачествят като обективно наложителни за получаването на квалифицирана правна защита и оттам, да се приемат като настъпила за дружеството имуществена щета в пряка причинна връзка с издаденото от Комисията за енергийно и водно регулиране наказателно постановление. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Решението, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд