Решение № 16265 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2012 г.

Решение № 16265 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от адв. Рени Длъгнекова, пълномощник на Светла Николаева Рашкова за отмяна на решение № 7138/21.05.2012 г. по адм. д. № 8516/2011 г. на пето отделение при Върховен административен съд. В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се представлява. Ответната страна - Началникът на ДНСК гр. София, се представлява от юрисконсулт Божинова, която оспорва молбата и счита същата неоснователна. Върховният административен съд прецени изложеното в процесната молба за отмяна и счита следното: С решение № 1887/21.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4286/2010 г. по описа на АС- София град е отменена заповед № РД-15-607/22.04.2010 г. на началника на ДНСК, с която е прекратено, считано от 26.04.2010 г. служебното правоотношение с инж. Светла Николаева Рашкова на длъжност началник сектор Видин при Регионална дирекция за национален строителен контрол северозападен район с присъден I младши ранг. По касационна жалба на ДНСК - София срещу това решение е образувано адм. д. № 8516/2011 г. по описа на Върховен административен съд, 5 отделение. С решение № 7138/21.05.2012 г. по същото, тричленен състав е отменил обжалваното първоинстанционно решение като необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил жалбата на Светла Николова Рашкова срещу заповед № РД-15-607/22.04.2010 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение. В подадената до настоящия петчленен състав молба за отмяна не се сочат основанията, визирани в чл. 239, т. 1-6 от АПК и не се сочат доказателства в подкрепа на искането за отмяна на влязло в сила решение на тричленен състав по адм. д. № 8516/2011 г. Изложените твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения, са относими към основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за касационното оспорване. В "Заявлението" към молбата за отмяна от 02.08.2012 г., с което се конкретизира искането, са добавени и твърденията за липса на обоснованост и всестранно и пълно разглеждане на събраните доказателства по делото, намиращи се в преписката, игнориране на представените и приети доказателства и несъответствие с целите и духа на закона. Не били обсъдени доводите, че прекратяването на служебното правоотношение е станало по време на отпуск по болест. Тези твърдения също не са относими към основанията, при които се допуска отмяна на влязло в сила решение по чл. 239 от АПК. Производството по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения и определения на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. Съдът намира, че в процесното искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 8516/2011 г. по описа на Върховния административен съд няма основание за прилагане на никоя от хипотезите, отразени в нормата. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В т. 2 от нормата е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, а съгласно т. 3, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Основанието за отмяна по т. 4 се прилага, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По т. 5 от чл. 239, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, за да е основателно искането за отмяна, трябва да е налице нарушаване на процесуалните права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. В т. 6 от нормата е въведена предпоставката, с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така изчерпателно въведените предпоставките по чл. 239 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове не са налице, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд