Решение № 14547 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2014 г.

Решение № 14547 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Община Приморско е подала касационна жалба срещу решението от 3.01.2014 г. по адм. дело № 465/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас в частта, в която е била прогласена нищожността на мълчаливия отказ на Общинския съвет - Приморско по заявление № 479/23.05.2008 г., подадено от Елка Димитрова Стамова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ела-Прим- Елка Стамова" със седалище Бургас, и преписката е била изпратена за произнасяне на Общинския съвет - Приморско, както и в частта, в която Община Приморско е била осъдена да заплати на едноличния търговец сумата 40 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с изтеклата лихва до датата на подаване на исковата молба в размер на 13 515, 61 лева. Направени са оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на Общинския съвет - Приморско и преписката е била изпратена на органа за разглеждане, и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди с изтеклата лихва. Поискана е отмяната на решението в тези части и присъждане на направените разноски. Едноличният търговец Елка Димитрова Стамова с фирма ЕТ "Ела-Прим-Елка Стамова" със седалище Бургас е обжалвала решението в частта, в която са били отхвърлени предявените от нея срещу Община Приморско искове, както следва: за сумата 244 200 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да се придобие недвижимия имот, върху който е бил разположен наетия от търговеца търговски обект, и за сумата 850 000 лева, съставляваща имуществена вреда от "невъзможността да се построи двуетажна масивна сграда върху 145 кв м", причинена от неизпълнението на решение № III-276/2005 г. по адм. дело № 595/2004 г., оставено в сила с решение от 28.11.2005 г. по адм. дело № 6322/2005 г. по описа на Върховния административен съд в частта, в която преписката се изпраща за произнасяне на Общински съвет - Приморско по предложение за приватизация № Е-94-36/18.09.1995 г. на едноличния търговец. Поискана е отмяната на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон и постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове за имуществени вреди, като се присъдят и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в частта, в която е обжалвано от Община Приморско поради противоречие с материалния закон, и правилно в останалата част. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е разгледал жалба за обявяване на нищожност на мълчалив отказ на Общинския съвет-Приморско да се произнесе по заявление № 479/23.05.2008 г., подадено от едноличния търговец Елка Стамова, както и искове, предявени от търговеца срещу Община Поморие за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от решение № 450/25.11.2005 г. на Общинския съвет-Приморско, отменено като незаконосъобразно от съда, и от последвалия мълчалив отказ на органа да се произнесе по заявлението на търговеца от 22.05.2008 г. Ищецът е заявил претенция за сумата от 244 200 лева като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да се придобие недвижимия имот, върху който е бил разположен процесния търговски обект, претенция за сумата 850 000 лева като обезщетение за имуществени вреди от нереализирано инвестиционно намерение (пропуснати ползи) за извършване на строителство върху терена, прилежащ към търговския обект, както и претенция за сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установил, че на 28.04.1993 г. Елка Димитрова Стамова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ела-Прим- Елка Стамова" със седалище Бургас, заедно с друг едноличен търговец с фирма ЕТ "Вес"- Бургас, сключила договор за наем с Общинска фирма (ОФ) "Търговия" - Приморско за ползването на текстилен магазин в град Китен и магазин "Децфонд" на адрес: град Приморско, улица "Св св. Кирил и Методий" № 4. Договорът е сключен за срок от 5 месеца, считано от 1.05.1993 г. Впоследствие с анекс от 1.10.1993 г. Общинска фирма "Търговия" - Приморско и едноличният търговец Елка Стамова се споразумели, че търговецът Елка Стамова ще наеме от 1.10.1993 г. до 31.12.1993 г. търговски обект "Децфонд". По делото е представен и договор за наем без дата, сключен между същите страни, които се съгласяват, че едноличният търговец ще ползва хлебарница в град Китен и магазин "Децфонд" в град Приморско за цялата 1994 г. След изтичането на срока на този договор няма данни за наличието на основание за ползването на имота от страна на едноличния търговец Елка Стамова На 18.09.1995 г. едноличният търговец Елка Стамова подала до Общинския съвет-Царево (към този момент град Приморско е бил включен в състава на община Царево) предложение за приватизация на наетия търговски обект по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.). В заявлението било посочено, че търговецът е наемател на магазин "Децфонд" по силата на договор от 28.04.1993 г. и желае да закупи магазина, представляващ обособена част от Общинско предприятие "Търговия" - Приморско, а при възможност и терена, върху който е изграден. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (редакция ДВ, бр. 51 от 24 юни 1994 г.), държавни и общински предприятия и обособени техни части могат да бъдат изкупени без търг или конкурс, според оценката им, от наематели и арендатори с договори, сключени до 15 октомври 1993 г., ако срокът им не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация. Съгласно определението, дадено в § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), "обособена част" по смисъла на този закон е организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни). Тъй като Общинският съвет- Царево не взел решение по предложението за приватизация, едноличният търговец Елка Стамова подала жалба до Окръжния съд - Бургас, по която било образувано адм. дело № 76/1995 г. С указ № 258 от 18.07.1997 г. на Президента на Република България била създадена Община Приморско, в състава на която бил включен и град Приморско. С решение № 62/11.05.2000 г. Общинският съвет - Приморско извадил от баланса на общинското дружество "Търговия" ЕООД (правоприемник на ОФ "Търговия" - Приморско ) дълготраен материален актив - магазин "Децфонд" и разпоредил обекта да бъде предаден за демонтаж по пазарна цена от 1334 лева на наследниците на Димитър Стоянов Бодуров, собственици на земята, върху която бил изграден магазина. С решение от 4.11.2003 г. по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд било отменено решение III-72/31.03.2003 г. по адм. д. № 76/1995 г. по описа на Окръжния съд - Бургас и вместо него било постановено друго, с което бил отменен мълчаливия отказ на Общинския съвет - Царево да се произнесе по предложението за приватизация № Е-94-36/18.09.1995 г., подадено от едноличния търговец Елка Стамова с фирма ЕТ "Ела Прим-Елка Стамова", и преписката била върната на Общинския съвет - Царево за приемане на решение за приватизация по чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗППДОбП (отм.). Съобразно съдебното решение едноличният търговец Елка Стамова отново подала молба № 139/30.04.2004 г. до Общинския съвет - Царево за приватизация на търговския обект по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.). Непроизнасянето на органа било обявено за нищожно с решение № III-276 по адм. дело № 596/2004 г. по описа на Окръжния съд - Бургас и преписката била изпратена за произнасяне на Общинския съвет - Приморско. Съдът приел, че Общинският съвет- Царево няма териториална компетентност да се произнесе по молба № 139/30.04.2004 г. Тъй като подлежащият на приватизация имот попадал в новосъздадената община Приморско, по молбата следвало да се произнесе Общинския съвет-Приморско. Решението в частта, в която преписката се изпращала на Общинския съвет - Приморско, било обжалвано от едноличния търговец Елка Стамова пред Върховния административен съд. С решение от 28.11.2005 г. по адм. дело № 6322/2005 г. по описа на Върховния административен съд решението на Окръжния съд - Бургас било оставено в сила в обжалваната част. Върховният административен съд изложил съображения, че след отделянето на населеното място град Приморско от община Царево и създаването на община Приморско, Общинският съвет-Приморско е компетентен да разгледа предложението за приватизация, независимо че през 1995 г. то е било внесено в Общинския съвет - Царево. Междувременно, макар преписката да е била върната на Общинския съвет - Царево с решението по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд, а решението по адм. дело № 596/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд още да не било влязло в сила, председателят на Общинския съвет - Царево изпратил преписката за разглеждане на Общинския съвет- Приморско с писмо № 355/23.03.2005 г. В писмото било посочено, че с оглед създаването на община Приморско с административен център град Приморско, компетентен да се произнесе е Общинският съвет - Приморско. С решение № 450 по протокол № 71 от 25 ноември 2005 г. Общинският съвет - Приморско отказал да открие процедура за приватизация на търговския обект по заявлението на едноличния търговец Елка Стамова. Решението е било оспорено от заинтересованото лице по административен и по съдебен ред. С решение № I - 155/14.06.2007 г. по адм. дело № 43/2007 г. по описа на Окръжния съд - Бургас била прогласена нищожността на решение № 450/25.11.2005 г. на Общинския съвет - Приморско и административният орган бил задължен да приеме решение за приватизация на магазин "Децфонд". Съдът изложил съображения, че решението на Общинския съвет - Приморско противоречи на решението от 4.11.2003 г. по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд и затова е нищожно. С решение № 3717/31.03.2008 г. по адм. дело № 11 580/2007 г. по описа на Върховния административен съд това решение е било оставено в сила. Междувременно, със заповед № 134/14.02.2006 г. кметът на община Приморско разпоредил на лицето Златин Георгиев Бодуров, един от наследниците на собственика на земята, върху която е бил изграден магазина, да го премахне. Тази заповед била оттеглена с последваща заповед № 142/15.02.2006 г. Въпреки оттеглянето на заповедта, магазинът бил съборен на 18.02.2006 г. Със заявление № 479/23.05.2008 г. до Общинския съвет - Приморско едноличният търговец Елка Стамова представила влязлото в сила решение решение № I - 155/14.06.2007 г. по адм. д. № 43/2007 г. по описа на Окръжния съд - Бургас и поискала незабавно да бъде прието решение за приватизация на обособена част - магазин "Децфонд". С писмо № 273/16.02008 г. председателят на Общинския съвет - Приморско уведомил търговеца, че предстои създаването на временна комисия, която да предложи на съвета решение на въпроса. С писмо № 345/30.01.2009 г. едноличният търговец бил уведомен, че временната комисия е решила да изпрати запитване до Агенцията за приватизация за възможността за приватизация на обект, който не съществува. До датата на подаване на исковата молба, Общинският съвет не се произнесъл с решение по искането за приватизация. В хода на административното производство до предявяването на исковете Елка Стамова няколкократно постъпвала за лечение в специализирано заведение. Анамнезата й е свързана с преживени психотравми от проблемите й с администрацията по повод отказите и премахването на търговския обект, който поискала да придобие, изразяващи се в напрегнатост, потиснатост, депресия, затормозяване на вниманието и паметта . Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че Общинският съвет - Приморско не се е произнесъл по заявление № 479/23.05.2008 г., подадено от едноличния търговец Стамова, макар да дължал произнасяне в срока по чл. 57, ал. 6 във връзка с ал. 5 АПК. Непроизнасянето на органа формирало мълчалив отказ, който бил нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречал на решението на съда. С тези мотиви съдът обявил нищожността на постановения мълчалив отказ. Съдът приел, че предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди, свързани с препятстването на възможността да придобие земята, върху която е изграден търговския обект, както и да се извърши строителство на сграда с определени параметри, са неоснователни, тъй като липсвала причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ на Общинския съвет - Приморско и твърдяните от ищеца пропуснати ползи. Приватизационната процедура се отнасяла за търговския обект, а не за земята, върху която той е бил изграден. Исковете за пропуснати ползи биха могли да бъдат уважени при сигурно бъдещо увеличение на имуществото, на което би попречил издадения незаконосъобразен административен акт. От страна на ищеца обаче не били представени доказателства за съществуването на реални намерения за застрояване на недвижимия имот, върху който е бил разположен магазина. Първоинстанционният съд отбелязъл още, че откриването на процедура по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП няма за сигурна правна последица придобиването на собствеността върху търговския обект. Освен това търговецът би придобил единствено търговския обект, а не и терена върху който е изграден обекта. С тези събражения съдът отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Административният съд преценил, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Съдът отбелязъл обстоятелството, че предложението за приватизация, както и исковите претенции, са предявени от Елка Стамова в качеството й на едноличен търговец, но тъй като дейността се осъществявала от субект, който не различен от физическото лице, не съществувала пречка за разглеждането на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Според събраните по делото доказателства, Елка Стамова претърпяла значително душевно страдание от неправомерните откази на администрацията, в това число от оспорения отказ на Общинския съвет - Приморско. Тя преживяла тежко очевидното пренебрегване на актовете на съда, като от 2006 г. до февруари 2011 г. била лекувана амбулаторно три пъти, а анамнезата й, без изключение, е свързана с продължаващите проблеми във връзка с магазина. Депресивните епизоди са били проявени с чувство на безнадежност, безпомощност, безперспективност, безсъние, както и болестно затормозяване на вниманието и паметта. Психичната травма на Стамова се е отразила и върху отношенията с дъщеря й. Затова съдът уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. Административният съд приел за частично основателна претенцията за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на премахването на магазина до датата на предявяване на исковата молба и присъдил лихва за забава върху обезщетението за периода 23.05.2008 г. - 18.02.2011 г. в размер на 13 515, 61 лева, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 15 083 лева. Съдът не присъдил съответната на уважения иск част от направените от ищеца разноски на ищеца в размер на 14 900 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като счел, че представената по делото разписка от адвоката не е доказателство за направения разход. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е недопустимо в частта, в която е прогласена нищожността на мълчаливия отказ на Общинския съвет - Приморско по подаденото от едноличния търговец Елка Стамова заявление № 479/23.05.2008 г. и преписката е изпратена на органа за ново разглеждане. В исковата молба, въз основа на която е образувано производството, не се съдържа оспорване на непроизнасянето на общинския съвет. Не са направени дори и доводи за нищожност на акта, в който случай съдът би могъл да прецени неговата валидност в мотивите на съдебния акт. Съдът погрешно е възприел съдържанието на исковата молба и е постановил решение по оспорване, с което не е бил сезиран. Същевременно не е съобразил, че при произнасяне по законосъобразността на административен акт, е длъжен да конституира като ответник по делото издателя на акта. Основателен и доводът на касационния жалбоподател Община Приморско, че непроизнасянето на органа се смята за мълчалив отказ за издаването на акта само при първоначалното подаване на искането. Мълчанието на органа се приравнява на подлежащ на обжалване административен акт след изтичането на срока за произнасяне. Подновяването на искането и непроизнасянето на органа в течение на вече образувано производство не формира последващи мълчаливи откази. Обратното разбиране означава, че с подновяване на искането възникват още административни производства, макар да има образувано производство със същия предмет, което още не е приключило. В случая административното производство е започнало с подаването на заявлението на търговеца от 18.09.1995 г. за приватизация на търговския обект и не е завършило. За развитието му не е било необходимо подаването на нови, идентични искания, от страна на търговеца, кандидатстващ за изкупуване на търговския обект, при положение, че по искането за приватизация не е взето окончателно решение. С оглед изложеното съдебното решение в частта, в която е прогласена нищожността на мълчаливия отказ на Общинския съвет - Приморско по подаденото от едноличния търговец Елка Стамова заявление № 479/23.05.2008 г. и преписката е изпратена на органа за ново разглеждане, следва да се обезсили. Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, като е отхвърлил предявените от едноличния търговец Елка Стамова искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, но е допуснал противоречие със закона, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди. Като е приел, че физическото лице Елка Стамова е претърпяло неимуществени вреди от "неправомерните откази на Общинския съвет - Приморско да се съобрази със съдебните решения", съдът не е взел предвид, на първо място, отсъствието на правна обвързаност на Общинския съвет-Приморско с решението от 4.11.2003 г. по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд. При положение, че с това решение е бил отменен мълчаливия отказ на Общинския съвет - Царево да се произнесе по предложението за приватизация на едноличния търговец Елка Стамова и преписката била върната на Общинския съвет - Царево за ново разглеждане, именно този орган, а не Общинският съвет - Приморско, има задължение за изпълнението на решението. На второ място, следва да се отбележи, че и след постановяването на съдебното решение, Общинският съвет - Приморско не е бил сезиран от едноличния търговец Елка Стамова, която подала нова молба № 139/30.04.2004 г. за приватизиране на обекта до Общинския съвет - Царево. Едва с последвалото второ съдебно решение по адм. дело № 596/2004 г. по описа на Окръжния съд - Бургас, постановено отново с участието на Общинския съвет - Царево, преписката била изпратена за произнасяне на Общинския съвет - Приморско. Решението е породило правни последици след датата 28.11.2005 г., когато е влязло в сила. От това следва, че приетото преди тази дата решение № 450 по протокол № 71 от 25 ноември 2005 г. на Общинския съвет - Приморско е извън рамките на производството, открито със заявлението на едноличния търговец Елка Стамова, в което органът има задължение да се произнесе. Това решение на Общинския съвет - Приморско е било обявено за нищожно от съда по съображения, че противоречи на решението от 4.11.2003 г. по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд, макар Общинският съвет - Приморско да не е бил страна по това дело и да не е обвързан от него. Обективно, с отмяната на признатия за незаконосъобразен административен акт, е възникнала едно от предвидените в закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Община Приморско. Не са осъществени обаче другите, предвидени в закона, предпоставки за уважаване на претенциите за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Както основателно е посочил административният съд, ищцовата страна не е доказала наличието на имуществени вреди, както и на пряка причинна връзка между твърдяните вреди във формата на пропуснати ползи и приетото решение на Общинския съвет - Приморско за отказ за откриване на приватизационна процедура. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че придобиването на земята, върху която е изграден търговския обект и строителството на сграда с определени параметри, са бъдещи събития, настъпването на които не може да се предвиди, поради което не може да бъде направен извод, че по причина на отмененото решение на Общинския съвет - Приморско едноличният търговец е пропуснал да увеличи имуществото си. Предмет на приватизационната процедура е придобиването на магазин, а не на земята, върху която е построен. Прехвърлянето на собствеността върху земята при приватизация на обособени части от предприятия, предвидено в чл. 30, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), може да се реализира при решение на приватизиращия орган, взето в условията на оперативна самостоятелност, и то ако земята е държавна или общинска собственост. По делото има данни, че земята, върху която е бил изграден магазин "Децфонд", е собственост на трети физически лица, което изключва възможността за придобиването на земята от едноличния търговец и за реализирането на бъдещите му инвестиционни намерения. Отделно от това, исковете за обезщетяване на имуществени вреди в частта, в която се основават на отмяната на решение № 450 по протокол № 71 от 25 ноември 2005 г. на Общинския съвет - Приморско, са погасени по давност, както е възразила ответната страна. Претенциите за имуществени и неимуществени вреди не могат да бъдат изведени и от фактическия състав на незаконно бездействие на Общинския съвет - Приморско да изпълни влязлото в сила решение решение № I-155/14.06.2007 г. по адм. дело № 43/2007 г. по описа на Окръжния съд - Бургас. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) при наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за откриване на процедура за приватизация органът по чл. 3 е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да го предложи за изкупуване на правоимащите. В случая обаче Общинският съвет-Приморско е следвало да прекрати приватизационната процедура. Към момента на влизане на решението в сила търговският обект, за който е подадено искането за приватизация, вече не е съществувал, поради което органът не би могъл да проведе процедура и да извърши продажба на несъществуваща вещ. За пълнота следва да се отбележи, че за търговеца биха могли да настъпят имуществени вреди от неизпълнението на съдебното решение само, ако е отговарял на изискванията за придобиване на търговския обект. Както беше посочено по-горе, условие за изкупуване на държавни или общински предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от наематели и арендатори е наличието на договори, сключени до 15 октомври 1993 г., срокът на които не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация. Към датата 18.09.1995 г., когато е било подадено заявлението за приватизация на магазин "Децфонд", едноличният търговец Елка Стамова не имала сключен договор с Общинска фирма "Търговия" - Приморско. Сключеният на 28.04.1993 г. договор за наем е бил двукратно удължаван, като действието му е преустановено в края на 1994 г. В заявлението си едноличният търговец е отбелязъл, че наемател на обекта, което не отговаря на действителното положение. В писмената защита на ищеца от 4.11.2013 г. е направено признание, че срокът на договора е изтекъл, но той следвало да се счита продължен при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Според тази правна норма, договорът се счита продължен за неопределен срок, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя. Законовото изискване обаче е за наличието на договор, какъвто търговецът не е имал. Дори да се приеме за меродавно позоваването на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, обстоятелствата от фактическия състав подлежат на доказване, каквото не е било проведено, нито пред приватизиращия орган, нито пред съда по това дело. На последно място, отговорността на държавата и общините за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не включва обезщетяване на пропуснатите ползи. На обезщетяване подлежат само вредите във формата на намаление на имуществото на засегнатото от незаконосъобразна административна дейност лице. Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е непълна, що се отнася до обема на отговорността, на основание § 1 от заключителните разпоредби следва да се приложат разпоредбите на гражданския закон, които се отнасят до подобни случаи. Такива са разпоредбите, които формират института на непозволеното увреждане, в частност чл. 51 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда обезщетяване на загубите, настъпили като последица от увреждането. Обезщетението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, е предвидено в случаите на договорно неизпълнение, поради което прилагането по аналогия на чл. 82 от Закона за задължението и договорите в случаи като разглеждания не е възможно. Що се отнася до иска за неимуществени вреди, следва да се изтъкне, че поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Макар едноличният търговец да е физическо лице, той не може да претендира обезщетяване на неимуществени вреди. При упражняването на стопанска дейност физическото лице действа не в лично качество, а в качеството на регистриран търговец. Затова и вредите, които търпи търговеца във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие, а не за личността му. При отсъствието на законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на отговорността на Община Приморско съдът е допуснал нарушение, като е присъдил на едноличния търговец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева ведно с изтеклата лихва до датата на подаване на исковата молба в размер на 13515, 61 лева. В тази част постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на делото решението следва да се отмени и в частта за присъждането на разноски на едноличния търговец в размер на 26, 40 лева. По изложените по-горе съображения, в останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото направените от едноличния търговец разноски не се дължат. В полза на Община Приморско следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице общо в размер на 7 911 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд