Решение № 4922 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2012 г.

Решение № 4922 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР против решение № 2354 от 2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 8202/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Симеон Йорданов Иванчев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 1078/1.09.2011 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на Симеон Йорданов Иванчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Направено е заключение, че с оглед събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства жалбоподателят не е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в него съображения. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 19.04.2011 г., около 21.30 ч. в близост до гр. Омуртаг е спрян за проверка микробус, управляван от Симеон Йорданов Иванчев. Проверяващите забелязват в товарния отсек на автомобила прозрачни туби с жълтокафява течност. Пожарникар Иванчев и спътникът му обяснили, че превозват ракия. От извършения оглед на автомобила са иззети 108 пластмасови туби, всяка с вместимост 10 л. По случая е образувано досъдебно производство и е заведено следствено дело. Правната квалификация на така описаното нарушение, е по чл. 33, ал. 2 и 4 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) - деяние, съдържащо признак на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и нарушение на т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Прието е, че с поведението си държавният служител е допуснал нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В становището от 25.08.2011 г., изготвено от дисциплинарно-разследващия орган е констатирано, че държавният служител е нарушил Закона за акцизите и данъчните складове, както и т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, без да се посочи с кои свои действия Иванчев е уронил престижа на службата. Такива действия не са посочени и в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Видно от представената в настоящото производство влязла в сила присъда, е че Симеон Иванчев е признат за невиновен и е оправдан за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК вр. чл. 2, т. 1 и 2, вр. чл. 4, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове, като изпълнителното деяние, за което е оправдан е напълно идентично с нарушението на служебната дисциплина, описано в оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, след като с влязла в сила присъда е установено, че държавният служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва, че Иванчев не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Що се отнася до цитираните правила на т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то тава нарушение е обосновано от дисциплинарно наказващият орган единствено въз основа на повдигнатото на Иванчев обвинение. Както бе посочено по-горе в заповедта и в становището на дисциплинарно-разследващият орган не е описано, с кои свои действия, извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно заповедта е издадена и в нарушение на преписаната от закона форма, което също е основание за отмяната й. Ето защо като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, Административен съд София - град е постановил решение, което е съответно на закона. Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми на закона. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като е направен обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" да заплати на Симеон Йорданов Иванчев направените по делото разноски в касационното производство в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,