Решение № 57 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2013 г.

Решение № 57 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фотекс" ООД, седалище и адрес на управление с. Фотиново, община Батак, срещу решение № 151 от 19.03.2013 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 39/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Фотекс" ООД срещу заповед № 253 от 18.12.2012 г. на директора на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "Борово", местност "Вълча поляна", община Батак. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 115 от Закона за горите (ЗГ) като приел, че нормата задължава всички държавни горски и ловни стопанства да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина на местни търговци от гори, държавна собственост. Не отчел, че тази разпоредба е относима само за тези държавни горски и ловни стопанства, които възлагат ползването на дървесина на търговци със седалище и адрес на управление на територията на стопанството и осъществяват дейността си на същата територия. Сочи, че чл. 115 ЗГ третира ползването на дървесина от горите - държавна и общинска собственост, като чл. 38, ал. 6 и 7 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейност в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата) не е в противоречие на закона. Сочи, че търговци със седалище и адрес на управление на територията на общината са местни търговци само когато възложител е съответното държавно горско и ловно стопанство. Счита, че в чл. 38, ал. 7 Наредбата е направено уточнение, че когато се предоставя дървесина от гори - държавна собственост, като местни търговци се допускат такива със седалище и адрес на управление на територията на съответното държавно горско или ловно стопанство. Сочи, че е налице разлика между "територия" и "териториален обхват" като излага подробно разбирането си за двете понятия. Счита, че съдът неправилно приравнил териториалния обхват, а не границата, с територията на съответното горско стопанство, поради което направил неправилен извод, че е налице противоречие между закона и наредбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Ответниците по касационната жалба - директорът на Териториално поделение Държавно горско стопанство "Борово" и "Велшен - 72" ЕООД, не вземат становище. Ответникът по касационната жалба - "Баташки карлък" ООД, счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон като приел, че "Баташки карлък" ООД се явява местен търговец по отношение на Държавно ловно стопанство "Борово". Съдът правилно установил действителното съдържание на чл. 115 ЗГ и чл. 38, ал. 6 и 7 Наредбата като отчел и относимите чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 12 от Търговския закон (ТЗ), чл. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Продан Проданов, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, включително заключението на лесотехническата експертиза, и въз основа на тях направил обоснован извод, че в обхвата на държавните горски стопанства попадат само горски територии, не и урбанизирани, поради което седалището и адреса на търговеца не могат да бъдат в териториалния обхват на държавното ловно стопанство. Даденото от съда тълкуване на нормата е в съответствие с целта на закона - да се даде приоритет на местните търговци, без да се пренебрегва принципът на свободната пазарна икономика и конкуренцията. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед № 236 от 5.12.2012 г. на директора на Териториално поделение Държавно ловно стопанство (ТП ДЛС) "Борово" бил открит конкурс за възлагане на добив на дървесина в горски територии - държавна собственост, за обект № 1323. В точка 8 на заповедта като условие за допускане на кандидатите до участие е поставено изискването да отговарят на условията по чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ във вр. с чл. 38, ал. 3, 7 и 8 Наредбата. Приел, че със заповед на директора била назначена комисия, съставен регистър на постъпилите оферти. Комисията допуснала до участие кандидати, със седалище и адрес на управление на територията на Община Батак, които са декларирали, че осъществяват дейността на същата територия. Комисията оценила предложенията и класирала кандидатите като на първо място класирала "Баташки карлък" ООД. Работата на комисията била отразена в протокол, който директорът на ДЛС одобрил и въз основа на който издал заповед № 253 от 18.12.2012 г., с която обявил кандидатът, спечелил първо място. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-лесотехническа експертиза, която установила, че на територията на община Батак има три населени места - гр. Батак, с. Фотиново и с. Нова Махала; в границите на ДЛС "Борово" се намира само едно населено място - с. Фотиново, а в границите на другите две стопанства - Държавно горско стопанство "Родопи" и ДЛС "Широка поляна", няма населени места. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на производствените правила. Приел, че органът правилно приложил материалния закон като допуснал до участие търговци, със седалище и адрес на управление на територията на община Батак. Съдът обосновал извода си с разпоредбите на чл. 7 ЗУТ, чл. 163, ал. 1, чл. 173, ал. 1 ЗГ и чл. 12 ТЗ, въз основа на които приел, че в териториалния обхват на държавните горски поделения, каквото е и ДЛС "Борово", попадат само горски територии, не и урбанизирани, каквито са териториите на населените места, а седалището и адреса на управление на търговеца може да бъде само в населено място, т.е. в урбанизирана територия. Приел, че с. Фотиново попада в границите на ДЛС "Борово", но не и в неговия обхват или площ, а в границите на другите две стопанства не попада населено място, което обосновава разширително тълкуване на приложимите правни норми. Ограничителното тълкуване противоречи на целта на закона да се създаде приоритет на местните търговци, без да се засягат принципите на пазарната икономика. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на твърдяното от касатора отменително основание спора по делото е досежно съдържанието на употребеното от законодателя понятие "местен търговец", т.е. досежно приложението на материалния закон. Доводите на касатора, в подкрепа на твърдяното противоречие на съдебното решение с материалния закон, са свързани със съдържанието, което счита, че имат понятията граници, територия и териториален обхват на държавните горски стопанства и възможността в техните рамки да се намира седалището и адреса на управление на търговеца, за да има качеството местен. За да изведе релевантното съдържание на употребените от законодателя понятия и на тази основа да направи правилно тълкуване на приложимата материалноправна норма - чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ, съдът издирил и тълкувал в съвкупност относимите правни норми от позитивното право. Съдът отчел значението на чл. 7 ЗУТ, който като норма на основния устройствен закон за територията, обособява като територия със самостоятелно предназначение горските територии. Отчел и значението на чл. 12 ТЗ, съгласно който седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението му. Анализирал взаимодействието и взаимната обусловеност на тези правни норми с разпоредбите на чл. 163, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 ЗГ и като съпоставил резултатите от анализа с телеологичното тълкуване на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ направил правилен и обоснован извод, че за целите на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ местен търговец е този, на когото седалището и адреса на управление се намират на територията на общината, на която се намира държавното ловно стопанство. Задълбоченият и прецизен анализ на нормативните разпоредби и направения на тяхна основа извод касационната инстанция счита за правилни, не счита за необходимо да повтаря подробните мотиви на съда и само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното: Определяйки в чл. 7 ЗУТ едно от основните предназначения на територията като горска, законодателят в чл. 8, т. 3 ЗУТ определя и нейното конкретно предназначение - за гори и за горски земи. Следователно горска територия е територията, чието конкретно предназначение е именно за гори и горски земи. Не може да бъде горска територия тази, която не е гора или горска земя. Характера на собствеността не влияе на предназначението на територията. Характера на собствеността не влияе и на общото планиране на горските територии. С оглед на целите на държавната политика за горските територии законодателят е въвел от една страна различни нива на планиране - чл. 9 ЗГ, а от друга - конкретно за целите на инвентаризацията, както и за планиране на ловностопанската дейност и на дейността по опазване от пожари е създал и специална структура - горски териториални единици, които обхващат територията на една или повече цели общини в границите на една област - чл. 7, ал. 1 и 2 ЗГ. Управлението на горските територии - държавна собственост, законодателят е възложил на държавни предприятия - чл. 163, ал. 1 ЗГ, чиито териториални поделения са държавните горски и ловни стопанства - чл. 173, ал. 1 ЗГ. Освен организационната форма, чрез която става управлението на горските територии - държавна собственост, законодателят е определил, че горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 ЗГ се изработват съобразно границите на горските териториални единици и включват горски територии - държавна собственост. От това законодателно решение е видно, че горските териториални единици обхващат територията на една или повече цели общини, но цялата тяхна територия законодателят не нарича горска територия. Територията им е обособена с оглед на целите на чл. 7, ал. 1 ЗГ и следователно няма в целия си обхват предназначение на горска територия. За разлика от нея, територията на държавните горски и ловни стопанства, макар и съобразена с границите на горските териториални единици, включва само горските територии - държавна собственост. Налице е разлика в обхвата, предназначението и собствеността на територията включена в горската териториална единица и територията на държавното горско или ловно стопанство. Последното обхваща само горската територия - държавна собственост. Именно поради това съдът обосновано приел, че на територията на държавното горско или ловно стопанство не може да има седалище и адрес на управление на търговец - предназначението на територията не позволява на нея да бъде определен административен адрес. Седалище и адрес на управление търговец може да има в рамките на горска териториална единица, тъй като тя включва територията на цяла община, което значи и територията на населените места в общината. Именно това е дало основание на съда да приеме, че в хипотезата на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ законодателят е имал предвид търговецът да има седалище и адрес на управление на територията на общината, в рамките на която се намира държавното горско или ловно стопанство. Видно е, че законодателят в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ не е прецизирал употребени в закона понятия и това е довело до необходимостта от тълкуване. В изпълнение на задължението си по чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съдът правило тълкувал разпоредбата в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основаните начала на правото. С оглед на гореизложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направено от ответника - "Баташки карлък" ООД, искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответника направените по делото разноски. Доказателства за фактически направени разноски ответникът не е ангажирал, поради което съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд