Решение № 6480 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2015 г.

Решение № 6480 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП против решение № 3190 от 8.05.2015 г. на Административен съд - С.-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6897/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2171311023/19.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с решение № 983/2.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че по процесните фактури ревизираното дружество действително е получило стока и услуга и доставките са осъществени от доставчиците, които са издали фактурите. Този извод е направен въз основа на неправилна преценка на част от доказателствата и игнориране на други. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "П." ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "И. С." .№... -Б - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. В. и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2171311023/19.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с решение № 983/2.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "П." ООД са определени задължения за ДДС и лихви и е намален размерът на декларирания ДДС за възстановяване за данъчните периоди м. април, м. октомври и м. ноември 2008 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 840 лв. по две фактури, издадени от "ЕМ ЕР ТРЕЙД" - ЕООД /№ 712/3.04.2008 г. и № 1023/20.10.2008 г./, както и по фактура № 195/01.11.2008 г., издадена от "Дариз" ЕООД. Органите по приходите са посочили в РА правните основания на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 25 ЗДДС. П. са, че в ревизионното производство доставчиците не са представили доказателства, а представените от ревизираното дружество такива не доказват реално осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и настъпило данъчно събитие. Според настоящия касационен състав оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. Законосъобразен е изводът на АССГ, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция /ДВ бр. 82/2012 г./ - Р. Г. Я. началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - орган по приходите, възложил ревизията, съобразно правомощията, предоставени му със заповед № РД-01-552/7.05.2013 г. на директора на ТД на НАП - С., и Е. Б. М. - главен инспектор по приходите в същата ТД - ръководител на ревизията, съгласно заповедите за възлагане на ревизията /ЗВР/. Правилни са и изводите на съда относно спазването на предвидената в чл. 120 ДОПК форма и липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание. Относно доводите за необоснованост и нарушение на материалния закон: Фактурите с номера 712/3.04.2008 г. и 1023/20.10.2008 г., видно от данните в тях, са издадени от "ЕМ ЕР ТРЕЙД" - ЕООД във връзка със сключения между "П." ООД като възложител и "ЕМ ЕР ТРЕЙД" - ЕООД като изпълнител /консултант/ договор от 2.04.2008 г. с предмет изготвяне на бизнес план за кандидатстване по програма за развитие на селските райони за финансиране на проект за закупуване на земеделска техника. Бизнес планът на кандидата "П." ООД по програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" за финансиране на проект за закупуване на специализирана земеделска техника е приложен по делото и от приемо-предавателния протокол с дата 20.12.2014 г. се установява, че е бил приложен към заявлението на дружеството с идентификационен номер № 06/121/00351; УРН 182128 до ДФ "Земеделие", а копие от същия е получено от пълномощник на дружеството и предадено от служител на ДФ "Земеделие" - РА. Между ДФ "Земеделие" и "П." ООД е сключен договор № 06/121/00351 от 20.10.08 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. в размер на 50% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект № 06/12/00351 от 17.05.2008 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. към заявлението за кандидатстване задължително се представя бизнес-план, посочен в приложение 11. Според представения приемо-предавателен протокол изготвеният от изпълнителя "ЕМ ЕР ТРЕЙД" - ЕООД бизнес план е предаден на възложителя "П." ООД на 7.05.2008 г., което като време съответства на датата на подаване на заявлението за кандидатстване в ДФ "Земеделие". С оглед така установените безспорни факти, законосъобразен е изводът на съда, че е доказано наличието на двете основни предпоставки за признаване на правото на приспадане, а именно - осъществяване на доставката /в случая услугата/, свързана с изработването на бизнес план за кандидатстване за отпускане на финансова помощ, и използване на резултата от нея при осъществяване на стопанската дейност на получателя /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, "Боник" т. 31/ . Обстоятелството, че доставчикът не е открит при извършената насрещна проверка в хода на ревизията и не е представил доказателства за това кой конкретно е изработил бизнес-плана; за това, че изработилото го лице /лица/ имат необходимия образователен ценз и опит за изготвянето на такъв бизнес-план, както и за наемането му/им от дружеството - доставчик по силата на сключен между тях трудов или граждански договор, или възлагането на изработването му на подизпълнител, не може да обоснове извода, направен от органите по приходите, че поради изложеното доставчикът не е изработил бизнес-плана, а същият е изработен от самото ревизирано дружество, при положение, че в хода на ревизията не е установено жалбоподателят да разполага с такъв квалифициран персонал, на който това да е възложено. Неоснователно се поддържа от касатора, че тъй като фактурите не са издадени при настъпване на данъчното събитие, данъчният кредит е неправомерно ползван. Първата фактура е издадена в данъчния период м. април 2008 г., в който е извършено и авансовото плащане по договора по банков път. Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато преди да е възникнало данъчното събитие е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да го начисли като издаде фактура, посочи същата в дневника за продажбите за същия данъчен период и включи размера на данъка при определяне резултата за същия данъчен период в справката-декларация. В съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие е настъпило през м. май 2008 г., а втората фактура е издадена през м. октомври 2008 г. Този факт обосновава извод за неизпълнение на задължението за начисляване на данъка от страна на доставчика в съответствие с изискването на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, но своевременното упражняване на правото на данъчен кредит от получателя /в случая в данъчния период на възникването му или в един от следващите три според чл. 72 ЗДДС в приложимата редакция/ зависи от издаването на фактурата от неговия доставчик съгласно чл. 71, т. 1 от закона и неточното изпълнение на задължението за издаване на фактура при възникване на данъчното събитие от доставчика не следва да бъде основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на получателя /В този смисъл решение № 9963 от 5.07.2011 г. по адм. д. № 874/2011 г., I отд. на ВАС и др./ Допълнително следва да се посочи, че нито в РА, нито в решението на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с което е потвърден РА в оспорената част, не е посочено като фактическо и правно основание за непризнаване правото на данъчен кредит неупражняването му в преклузивния срок по чл. 72 ЗДДС. Фактура № 195/1.11.2008 г., издадена от "Дариз" ЕООД, има за предмет доставка на амониева селитра 166, т. Стоката по фактурата е предадена и приета на 1.11.2008 г. според представения приемо-предавателен протокол. Жалбоподателят представя и складова разписка от същата дата за приемане на материални ценности с вписани данни за доставчик и получател, рег. номер на превозното средство, за което в ревизионното производство е установено, че е било собственост на жалбоподателя и три имена на шофьора - П. С. П., който има сключен трудов договор с жалбоподателя. След като стоката се предава от шофьора на дружеството, то е обяснимо подписването за предал от него и полагането на печат на ревизираното дружество. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че фактурата е отразена в счетоводството на получателя, както и извършеното плащане на цената. Стоката по фактурата е заприходена като налична и в последствие изписана на 30.04.2009 г. и 30.11.2009 г. въз основа на искане за изписване и МО с цел влагане в производството на пшеница, слънчоглед, царевица. Не е установено нито от ревизиращия екип, нито от вещото лице към края на 2011 г. да са налице по счетоводни данни доставени и невложени в производството количества амониев нитрат, нито изписани като вложени по-големи количества от необходимите с оглед обработваемите площи. Представен е договор за доставка от 25.09.2008 г., сключен между "Марк строй" ЕООД като продавач и "Дариз" ЕООД като купувач с предмет на доставката амониева селитра и издадена фактура № 1428 от 22.11.2008 г. с доставчик "Марк строй" ЕООД и получател "Дариз" ЕООД с предмет на доставката 166, т. амониева селитра, както и приемо-предавателен протокол към нея с дата 1.11.2008 г. и договор за наем на складова база в гр. Б. С. от "Дариз" ЕООД като наемател и "Булпрот" ООД като наемодател. Не се оспорва от страна на ответника по делото, че ревизираното дружество разполага със складова база в гр. К. Разпитаните свидетели потвърждават, че с трактор са товарили чували с амониева селитра от склад в Б. С., както и че са участвали в превозването на амониева селитра от склада на "П." ООД до обработваемите и засети масиви, където е била разпръсквана с цел наторяването им. Липсата на транспортни документи, съставени от ревизираното дружество, за извършените от него превози на амониева селитра от склада на доставчика в гр. Б. С. до неговия склад в гр. К., не може само по себе си да обоснове извод за липса на доставка на стока, противно на приетото от ревизиращите органи. Правилно е приел първоинстанционния съд, че независимо от датата на издадената от доставчика "Марк строй" ЕООД фактура, получаването на стоката в склада на "Дариз" ЕООД е установено с протокол, който носи дата 1.11.2008 г. Всъщност по процесните фактури ревизиращият екип не оспорва получаването на стоката и резултата от изработката като услуга по смисъла на данъчния закон, а обстоятелството, че не е доказано по категоричен начин услугата да е извършена и стоката да е доставена именно от посочения във фактурата доставчик. Според касатора, за доказването на това обстоятелство е било необходимо да се представят документи, че доставчиците разполагат с персонал /първият от тях за изработването на бизнес-плана, а вторият за товаро-разтоварна дейност и обслужване на склада/, както и във връзка с доставката на стоката транспортни документи, установяващи транспортирането й от склада на доставчика до склада на получателя. Следва да се посочи, че според решение от 6 септември 2012 г. на СЕС по дело С-324/11 G. T. /т. 45/ обстоятелството за наличие или липса на персонал при доставчика, както и това дали той е декларирал в съответствие с изискванията на националното законодателство сключените с работниците договори, не обуславя признаването или непризнаването на правото на приспадане. Според същото решение /т. 50/, когато данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция е длъжна да провери в рамките на съдебен спор между данъчнозадълженото лице и данъчния орган по повод отказа за правото на приспадане дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. В случая органите по приходите не са представили такива конкретни улики за това, че стоката е получена, но от друг доставчик; бизнес-планът е изработен от персонала на "П." ООД, а фактурите са неправомерно използвани за упражняване на правото на данъчен кредит. С оглед изложените по-горе съображения, настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение на АССГ не страда от пороците необоснованост и материална незаконосъобразност, налагащи неговата отмяна. Същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 678.80 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение