Решение № 4296 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2012 г.

Решение № 4296 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Халер-Валерий Димитров" - гр. Бургас срещу решение № 904/31.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2055/2011 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение № 6600-998-Ж/10/31.03.2011 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № 413/13.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за определени на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 (ЕИО) на Съвета и чл. 54, ал. 1 ЗДДС задължения за мито в размер на 1 713,05 лв. и ДДС в размер на 300,60 лв., ведно с лихви за забава от датата на възникване на задълженията до окончателното им изплащане по повод внос на два автомобила, марка "Мерцедес" та 28.12.2007 г. и 25.04.2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че писмата на "Балкан стар Аутомотив" ЕООД, касаещи процесните автомобили, не могат да служат като доказателства за техния произход. Изложени са оплаквания за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 221, т. 3 от цитирания регламент, тъй като той предвижда не вземане на отчет на стоката, а на размера на митническите задължения, като посоченият текст е категоричен, че уведомяването на длъжника не може да се извършва след изтичането на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на митническото решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че е налице внос от жалбоподателя на два автомобила, марка "Мерцедес" от Швейцария под режим свободно обращение и крайно потребление, които не са предмет на освободена доставка. Жалбоподателят е твърдял, че в представените от него договори за покупко-продажба на автомобилите е посочено, че те са стоки с произход, а тези договори според него не са били опровергани по съответния ред от ответника. Съдът се позовал на Споразумението от 22.07.1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за преференциален произход на стоките с произход от Швейцария и съгласно това споразумение е прието, че постепенно ще се премахват вносните мита и няма да бъдат въвеждани нови. Съдът се е съобразил с установеното, вследствие приетото в чл. 33, т. 3 от Протокол № 4 към Споразумението и съгласно приетото от швейцарските власти, че декларациите за произход, представени от жалбоподателя са неистински и процесните автомобили не се ползват с посочената преференция и затова те са с неопределен произход. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че преференцията за произход е една правна възможност, която следва да се докаже по безспорен начин при предоставяне на един от документите, установени в чл. 16 от Протокол № 3 към Споразумението. Отговорът на швейцарските власти е официален свидетелстващ документи е противопоставим на представените от касатора частни диспозитивни документи, каквито са договорите за покупко-продажба на автомобилите. Неоснователно касаторът се позовава на писма от "Балкан стар Аутомотив" ЕООД, тъй като те не подкрепят тезата му, че автомобилите са с преференциален произход от Швейцария и за тях е приложим EURO-1, а са с произход от САЩ. Относно оплакването на касатора, че е изтекъл срока по чл. 221, т. 3 от регламента, правилно първоинстанционният съд, го е приел за неоснователно, тъй като уведомяването на длъжника е в установения тригодишен срок, считано от датата на възникване на митническото задължение и е свързано с вземането под отчет на стоката и затова разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗМ е в раздел "Вземане на отчет и уведомяване на длъжника за размера на митните сборове". Освен това следва да се отбележи, че вземането под отчет като дефиниция се съдържа в чл. 205, ал. 1 ЗМ и представлява изчисляване от страна на митническите органи на дължимите митни сборове в момента, в който разполагат с необходимите документи. Вземането под отчет се вписва в специален регистър съгласно чл. 831 ППЗМ, поради което неоснователно е оплакването на касатора, който свързва вземането под отчет с вземане на отчет на стоката, а не на размера на митническите задължения, когато задължението се отрази в счетоводни документи или друг носител на счетоводна информация. Касаторът не е опровергал установените факти и обстоятелства при извършената последваща проверка и официалния документ на швейцарските власти по линия на международното сътрудничество, който се ползва с материална доказателствена сила, за разлика за частните документи, каквито са договорите за покупко-продажба и издадените фактури. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,