Решение № 11244 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2010 г.

Решение № 11244 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Валентин Николаев Илчев против заповед № № -4931 от 29.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи. С нея на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Мотивите на административния орган са - придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Възраженията на жалбоподателя са, че министърът не е извършил подбор между държавните служители, отговарящи на така посочените условия в кодекса, което противоречало на целта на закона - да останат на работа най-добрите и квалифицирани кадри - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена по пощата от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателят е работил, като разузнавач V степен, кат. "Г II" в Районно управление на МВР - Велинград. Към 12.04.2010 г. е имал седемнадесет години и седем дни осигурителен стаж по чл. 69 КСО в МВР на длъжности за държавни служители, както и девет години, единадесет месеца и два дни друг осигурителен стаж по III категория труд. Общият му осигурителен стаж възлиза на двадесет и шест години, единадесет месеца и девет дни, от които повече от 2/3 действително изслужени, като служител в МВР. Директорът на областната дирекция Пазарджик, като орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР е направил предложение по реда на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на Валентин Николаев Илчев на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, към което е приложил справката за осигурителния му стаж. Предложението е уважено и е издадена оспорената заповед, в която наред с прекратяване на служебното правоотношение е определено изплащане на полагащите се обезщетения за неспазване срока на предизвестието, както и по чл. 252 от закона. Заповедта е връчена на служителя на 5.05.2010 г. и на същата дата е съставен акт за сдаване на длъжност. От така установените факти по делото следва правен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от министъра на вътрешните работи, като компетентен орган по смисъла на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР във връзка с чл. 185, т. 2 от закона. Като индивидуален административен акт е постановена в необходимата форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Законовото условие за това е придобито от служителя право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители в МВР, придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от МВР. Фактическият състав на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР включва единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. Видно от приложената справка, жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на разпоредбата от КСЗ и за органът по назначението е възникнала правната възможност по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по своя инициатива едностранно да прекрати служебното му правоотношение. Поради това при издаване на заповедта е спазен и материалният закон. Упражняването на правомощието не е обвързано по никакъв начин с нормативно въведено задължение към компетентния административен орган да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. След като законодателят и в цитираната законова разпоредба, и в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от правилника за прилагането му е акцентирал на обстоятелството, че единствено на органа по назначението е предоставена инициативата да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при тази хипотеза, то упражняването на такава инициатива е в рамките на оперативната му самостоятелност. Съдът, упражнявайки правомощието си по чл. 169 от АПК установи, че министърът на вътрешните работи е разполагал с такава оперативна самостоятелност и издаденият от него административен акт не съдържа основанията за отмяна по чл. 146, т. 2,3 и 4 от АПК. Не е налице и превратно упражняване на власт, поради което не се установява твърдението на жалбоподателя за неспазване целта на закона - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. По тези съображения оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение