Решение № 11458 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Вахедяр, гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. Т. Илиев, против решение 2646 от 19.04.2022г., постановено по адм. д. 1259/2022г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 21-ви състав. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че липсват предпоставките на чл. 8 ЗУБ и сочи, че не са били обсъдени представените пред административния орган доказателства, свързани с личното положение на Вахедяр и с влошената обстановка в Афганистан. Твърди, че първостепенният съд необосновано е приел опасенията на касатора за необективни и лични, тъй като те са подкрепени с документи, издадени от афганистанската армия и официални източници за актуалната ситуация в страната му по произход. Счита, че съдът погрешно е преценил бежанската история и особеното лично положение на З. Вахедяр, с оглед факта, че същият е бивш служител на афганистанската армия на сваленото от талибаните управление на страната. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решението на административния орган. Ответникът заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет/ДАБ при МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, която в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изводите на съда са обосновани и в съответствие с доказателствата по делото. Правилно административният съд установил, че не са налице обстоятелства, уредени в хипотезата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според участващия по делото прокурор от материалите по делото не може да се направи извод за това, че е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ, както и не се установява от събраните по делото сведения ситуацията в Афганистан де е влошена до степен, която да налага предоставяне на хуманитарен статут. Счита за правилни изводите на съда, че с поведението си чужденецът е целял да осуети изпълнението на наложените му принудителни административни мерки от органите на МВР. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, предвид направеното уточнение с писмената молба от 18.10.2022г., като подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2646 от 19.04.2022г. е отхвърлена жалбата на З. Вахедяр, против решение 5173 от 20.12.2021 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съответства на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания /мотиви/ и всички други реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, като в случая не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, изброени в чл. 146 АПК. Административният съд е счел, че е спазено и императивното изискване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ - при произнасянето по молбата за международна закрила да се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Преценил е, че административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и ситуацията в държавата му на произход. Изложени са съображения, че по отношение на него не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, защото не са налице доказателства за установено или твърдяно преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, с оглед на което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. От доказателствата по делото съдът е установил, че не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Изложени са подробни съображения във връзка с условията, които следва да бъдат изпълнени, за да може лицето да получи хуманитарна закрила, а именно: наличието на сериозни и потвърдени основания да се приеме, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден при спазване на материалните разпоредби и при обсъждане на всички доказателства по делото. АССГ правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, което следва да бъде съобразено с бежанската история на чужденеца. Видно от данните по делото същият не се е явил за провеждане на интервю на първата насрочена дата - 27.11.2020 г., за която е бил уведомен лично чрез преводач, а вместо това на 26.11.2020 г. е напуснал РПЦ - Харманли и е бил в неизвестност до поредното му задържане от органите на МВР. С чужденеца е проведено интервю на 16.11.2021г., в което същият е заявил, че е напуснал страната си по произход преди две години, като последователно преминал през държавите Пакистан, Иран и Турция, след което в края на 2020г. е преминал българо-турската граница не по законоустановения ред и е подал молба за международна закрила едва след като е заловен от полицията в гр. София. При първоначалната му регистрация е заявил, че е земеделец, но по-късно е променил версията си и заявил, че е работил в афганистанската национална армия и като военен получавал предупредителни писма от талибаните. На въпрос по време на проведеното интервю, защо не е споменал за въпросните две писма, при положение, че са издадени през 2017г. и 2018г., чужденецът не е представил разумно и правдоподобно обяснение, като е останало неизяснено по какъв начин се е сдобил с тях. От значение е обстоятелството, че в процесния случай, касационният жалбоподател е напуснал страната си на произход много след издаването на тези писма, още повече, че в тях бащата на чужденеца е бил записан като А. Уахед в едното и като Абдулуахед във второто писмо, докато чужденецът в проведеното интервю е заявил, че баща му се казва А. Вахедяр. Автентичността на писмата се разколебава още повече и от обстоятелството, че в процеса на регистрация касаторът е заявил като родно място и постоянен адрес район Навекала, обл. Махмудраки, докато в посочените писма е вписано лицето Закрия (без уточнена фамилия), жител на Хайрабад. В подкрепа на основателните съмнения относно истинността на представените от касатора заплашителни писма е и писмо с Рег.М-2920/18.04.2018г. в което Държавна агенция Национална сигурност уведомява ДАБ при МС, че Масово се използват фалшифицирани или неистински документи от чужденци, на които е отказано представяне на закрила в Република България. Документите представлявали писма, изпратени до кандидатстващото лице, чрез негови близки в страната на произход, в които му се поставя ултиматум да се предаде доброволно на определена въоръжена групировка или в противен случай ще бъде убит. Предвид изложеното, всички елементи от личната бежанска история на касатора сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са изводите на АССГ, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на З. Вахедяр по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го е грозяло "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Установено е, че той не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. З. Вахедяр не твърди в държавата си на произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликти. По делото е приложена справка за Афганистан с вх. МД - 124/28.2.2022 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС за общото положение в страната. В справката пред първоинстанционният съд и в справката представена пред касационната инстанция с вх. с вх. МД-577/23.09.2022 г., се съдържа позитивна информация за икономически растеж и бавно подобряване на ситуацията със сигурността след поемане управлението на страната от талибаните. Действително, независимо от международния натиск се констатират множество проблеми, например с правата на жени, журналисти и бивши политици, както и инциденти в части от Афганистан, включващи убийства на цивилни, за които са отговорни както антиправителствени, така и проправителствени сили. В страната са налице значими проблеми от икономическо естество, включително свързани с драстичното обедняване на населението и страха от смъртоносен глад, предвид зависимостта на Афганистан от вноса на храни и рязкото покачване на световните цени на храните поради войната в Украйна, частично преодолявани с получавани периодични хуманитарни помощи от различни международни и неправителствени организации. Съгласно тази информация, обстановката в Афганистан може да бъде преценена като усложнена за гражданите на страната, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации и напредъка по отношение на сигурността може да се приеме, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на субсидиарна закрила. Ето защо, обосновани се явяват, както изводите на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че нивото на насилие в Афганистан, което не се характеризира с изключителност, не е така сериозно, за да причини само по себе си нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при депортиране на жалбоподателя в страната, а и общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при експулсиране до нейната територия. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв обаче не е установен по делото, поради което по отношение на касатора не следва да намерят приложение нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По отношение на чужденеца няма член на семейството му, който да е с предоставена закрила в Република България и не са налице други причини от хуманитарен характер, както и причини, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисариат за бежанците, даващи възможност за субсидиарна закрила, поради което не се налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, даващи възможност за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на горното е без правно основание възражението на касатора, че административният съд не е кредитирал твърденията на З. Вахедяр за репресия и преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Неоснователни са и твърденията на касатора, че първостепенният съд не бил изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Правилно административният съд счел, че административният орган е спазил процедурата по чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, се установява, че З. Вахедяр е бил установен два пъти в граничната зона с Република Сърбия, като в единия случай е направил опит за незаконно преминаване на държавната граница. Установено е също, че не се е завърнал в РПЦ Харманли, където е бил настанен и е бил в неизвестност за ДАБ при МС до поредното му задържане от органите на МВР, когато е подал и молбата си за възобновяване на прекратеното му производство за предоставяне на международна закрила. Ето защо първостепенният съд е формирал верен и обоснован извод, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от З. Вахедяр, опровергават твърденията му, че са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и представляват основание за изключване от получаване на поискания статут, като определянето тежестта на съответното нарушение е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. Правилен е крайният извод на АССГ, че чужденецът е икономически мигрант, който е напуснал държавата си по произход преди завземането на властта от талибаните и сега търси възможности за по-добър живот в Европа. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,