Решение № 9295 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2012 г.

Решение № 9295 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2012 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Десислава Живкова Кайнакчиева е предявила срещу кмета на община Благоевград, Калин Костадинов Грънчаров, управителя на област с административен център Благоевград, "Стоматологичен център" ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград, Елена Стефанова Кайнакчиева, Евтим Живков Кайнакчиев, Бойка Димитрова Бешинска, Огнян Димитров Пунев, Вихър Илиев Грънчаров, Мара Петрова Грънчарова, Агнеса Илиева Атанасова, и Лиляна Илиева Василева (Атанасова) иск за обявяване на нищожността на решение № 1346/02.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г. по описа на петчленния състав на Върховния административен съд. В исковата молба се твърди, че решението е постановено извън правораздавателната власт на съда и противно на правния ред. При постановяването му не е зачетена силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 675/15.01.2009 г. по адм. дело № 1617/2008 г. по описа на Върховния административен съд. В решението на петчленния състав на Върховния административен съд липсвали мотиви относно правилността на отмененото с него решение. Не било налице законово основание за връщане на делото за ново разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд. Кметът на община Благоевград не е взел становище. Управителят на област с административен център Благоевград е поискал отхвърлянето на иска. "Стоматологичен център" ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград не е взело становище. Ответникът Калин Костадинов Грънчаров е поискал прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск и алтернативно, отхвърлянето на предявения иск като неоснователен, като му се присъдят направените разноски. Ответниците Евтим Живков Кайнакчиев, Елена Стефанова Кайнакчиева, Лиляна Илиева Атанасова, Вихър Илиев Грънчаров и Агнеса Илиева Атанасова, последните двама лично и като наследници на починалата в хода на производството ответница Мара Петрова Грънчарова, не са взели становище. Ответниците Бойка Димитрова Бешинска и Огнян Димитров Пунев са изразили становище, че предявеният иск е основателен. Върховният административен съд, като провери допустимостта на предявения иск и неговата основателност, прие следното: Въпросът за допустимостта на иска с оглед неговата подсъдност е разрешен с влязлите в сила определения от 15.02.2012 г. по адм. дело № 1236/2012 г. и от 15.04.2013 г. по адм. дело № 4210/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с които тричленният състав по това дело е длъжен да се съобрази. Предявеният иск е допустим, тъй като предявилата го страна има правен интерес да установи нищожността на решение № 1346/2.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г. по описа на петчленния състав на Върховния административен съд. С това решение се възобновява разглеждането на вече приключил правен спор между същите страни, а ищецът е заинтересован от правното положение, както е установено с отмененото решение № 675/15.01.2009 г. по адм. дело № 1617/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Не е налице друг правен способ за защита при положение, че решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е постановено в производство по отмяна и не подлежи на инстанционен контрол. Неоснователно се поддържа, че искът е недопустим с аргумент, че исковият ред за защита в случаите, когато са постановени нищожни решения, е приложим само за първоинстанционните съдебни решения. Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е установителен, поради което предмет на исковата претенция може да е всяко съдебно решение, обявяването на нищожността на което се обосновава от съществуващ правен интерес. Такъв интерес съществува във всички случаи, когото спорът се решава по същество или когато се възобновява вече приключен правен спор. Не може да се приеме и възражението за неподсъдност на спора на тричленен състав на Върховния административен съд поради това, че решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е постановено от петчленен състав. По аргумент от чл. 270, ал. 2 ГПК искът за обявяване на нищожността на съдебно решение, независимо от инстанцията, която го е постановила, е подсъден на първата съдебна инстанция. Производството по административни дела е двуинстанционно и при липсата на специални правила искът се предявява по общия ред. При положение, че петчленният състав на Върховния административен съд е постановил, че спорът е подсъден на Върховния административен съд, тричленният състав на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция следва да се произнесе по делото. С решение № 753/16.05.2003 г. по адм. дело № 27/2000 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е било признато право на обезщетение в идеални части на Огнян Димитров Пунев, Бойка Димитрова Пунева, Калин Костадинов Грънчаров, Илия Костадинов Грънчаров и Живко Евтимов Кайнакчиев на отнетите от общия им наследодател Костадин Илиев Грънчаров две дюкянски помещения, находящи се в Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 17, чрез учредяване на съсобственост върху първия етаж от Стоматологична поликлиника, построена в отчуждения имот, в частта на етажа, съставляващ частна общинска собственост. С решение от 14.06.2004 г. по адм. дело № 11203/2003 г. по описа на Върховния административен съд решението на Благоевградския окръжен съд било отменено в частта относно обема на признатото право на обезщетяване и вместо него било постановено друго, с което е признато право на обезщетяване на Огнян Димитров Пунев, Бойка Димитрова Пунева, Калин Костадинов Грънчаров, Илия Костадинов Грънчаров и Живко Евтимов Кайнакчиев за одържавените от общия им наследодател Костадин Илиев Грънчаров две дюкянски помещения, находящи се в Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 17, и един незаконно завзет дюкян, съобразно наследствените им права в наследството, като е намален обема на признатото с обжалваното решение право на обезщетяване на Калин Костадинов Грънчаров с оглед признатите му права за обезщетяване по влязлото в сила решение № 194 от 4.04.2003 г. по адм. дело № 292/2002 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В останалата част относно определения способ за обезщетяване решението било оставено в сила. С решение № 76/17.09.2007 г. по адм. дело № 27/2000 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е била утвърдена направената оценка на одържавеното имущество на Костадин Илиев Грънчаров и били определени квотите на неговите наследници, както следва: Бойка Бешинска-1/18 идеална част, Огнян Пунев-1/18 идеална част, Живко Кайнакчиев-1/9 идеална част, Илия Грънчаров -3/9 идеални части и Калин Грънчаров-4/9 идеални части от партерен етаж на Стоматологична поликлиника-Благоевград. С решение № 675/15.01.2009 г. по адм. дело № 1617/2008 г. по описа на Върховния административен съд решението било отменено в частта, в която била определена квотата на съсобственост на Калин Грънчаров. В останалата част решението било оставено в сила. Решение № 1346/02.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г. по описа на петчленния състав на Върховния административен съд, което е предмет на исковата претенция, е постановено в производство по отмяна, в което са участвали страните в това производство. Производството е образувано по молба на Калин Костадинов Грънчаров, подадена на основание чл. 239, т. 4 АПК. С решението било отменено решение № 675/15.01.2009 г. по адм. дело № 1617/2008 г. на Върховния административен съд като противоречащо на влязлото в сила решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. дело № 11203/2003 г. по описа на Върховния административен съд и делото е било върнато за ново произнасяне по касационните жалби на Община Благоевград, Калин Костадинов Грънчаров, управителя на област с административен център Благоевград, Живко Евтимов Кайнакчиев, Бойка Димитрова Бешинска и Огнян Димитров Пунев Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК съществува, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая решенията, с оглед на които е постановено решение № 1346/02.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г. на петчленния състав на Върховния административен съд, макар и между същите страни, нямат идентичен предмет. Противоречието между първото и второто решение е въпрос, който има отношение към тяхната правилност, поради което не може да бъде отстранено посредством прилагането на извънреден способ за контрол, какъвто е отмяната. Неточното прилагане на нормата на чл. 239, т. 4 АПК от петчленния състав на Върховния административен съд обаче не води до нищожност на постановеното решение. Спорът, който е разрешен в производството по отмяна, е в пределите на правораздавателната власт на съда. Волята на съда е ясно изразена, а липсата на мотиви, както се твърди в исковата молба, не прави невалидно постановеното решение. Решението не може да се характеризира и като постановено извън правния ред, тъй като с него съдът не се произнесъл по забранен от закона предмет. Тъй като сочените в исковата молба пороци на решението на петчленния състав на Върховния административен съд не са с такава тежест, че да му попречат да породи правно действие, предявеният иск следва да се отхвърли. Съобразно изхода на делото в полза на ответника Калин Грънчаров следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева. По изложените съображения Върховният административен съд