Решение № 2836 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Ч. и Ф. М. Ч., двамата от гр. Несебър, чрез процесуален представител адв. Б. Темелков, против решение 4892/28 юни 2024 г., постановено по адм. д. 2465/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Х. Ч. и Ф. М. Ч., против заповед 2982/05 декември 2023 г. на зам. кмет Правно-обслужване и общинска собственост на Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на Д. Ч. да премахне незаконен строеж, представляващ ограда с портал, изградена в ПИ с идентификатор 51500.86.77 по КККР на гр. Несебър, м. [наименование], община Несебър. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Видно от обстоятелствената част на оспорения акт, същият съдържа мотиви - фактически основания, въз основа на които стават ясни причините за издаването му. Тези мотиви се съдържат и в съпътстващите административната преписка писмени документи като констативен акт 23 от 26 октомври 2023 г., връчен на Ч. по надлежния ред, като същият се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу него. От съдържанието на всички тях става ясно, че заповедта е издадена след констатацията на компетентните контролни органи, за наличие на незаконен строеж, представляващ ограда с портал, изградена в ПИ с идентификатор 51500.86.77 по КККР на гр. Несебър, м. [населено място], община Несебър, извършен от Д. Ч., при условията на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа, чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Процесната ограда представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за изграждането й е било необходимо наличието на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото няма. Строежът не е и от категорията на тези, посочени в чл. 151 ЗУТ и следователно е било възможно да бъде осъществен, само ако е разрешен по реда и при условията, установени в ЗУТ. Предвид времето на извършване на строителството (2005 2008 г.) съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ПР на ЗУТ, и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. По делото са налице данни относно всички релевантни обстоятелства във връзка с изпълнената ограда. В мотивите на оспорения акт, подробно е описан извършеният незаконен строеж, като описанието в диспозитива не противоречи на мотивите на акта. Безспорно е индивидуализиран подлежащият на премахване строеж, а назначената по делото съдебно-техническа експертиза внася яснота относно фактическото изпълнение на процесната заповед. Неоснователни са доводите на касаторите, че оспорената заповед е без мотиви защо адресат на заповедта е само Д. Ч.. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и собственика му, или лицето, носител на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж, като в случая безспорно адресата на процесната заповед е собственик на строежа, поради което правилно му е вменено задължението по неговото премахване. Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ "възложител е собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на строеж в имота или което по силата на закон има право да строи в имота. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот на съсобственик - брат, 96, том III, рег. 1967, дело 480 от 12 март 2009 г., видно от който е, че Д. Х. Ч. е собственик на имота. При тези вещни права жалбоподателят е възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ към момента на издаване на заповедта и в това му качество е субект по чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ, който административния орган може да задължи за премахването му в срока за доброволно изпълнение, съответно за сметката на което да се извърши принудителното премахване. При тази права, с оглед уредбата в чл. 225а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ и солидарната отговорност, възраженията на жалбоподателите, че и други лица са фактически извършители на строежа, че те не са единствен негов собственик, не водят до извод за неправилно приложение на закона при посочването им като адресати на задължението за премахване в заповедта. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав