Решение № 5198 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2009 г.

Решение № 5198 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба подадена от Хамид Рашид Хатем - гражданин на Ирак, срещу решение № 758 от 19.01.2009 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 13242/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Явната несправедливост на решението не е касационно отменително основание в административното правораздаване. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът, Държавна агенция за бежанците, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 560 от 24.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С оспорения акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Хамид Рашид Хатем - гражданин на Ирак. Тричленният състав на Върховния административен съд е потвърдил оспореното решение като законосъобразно. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По критериите на този текст и обсъдените доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не може да се приеме, че той изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съпоставена с обстановката в Ирак, бежанската история не може да обоснове наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват данни за реална опасност спрямо жалбоподателя. Обжалваното решение е неправилно. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на §1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 /ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Касатора Хамид Рашид Хатем е роден в гр. Басра. Тъй като е с ирански произход, по време на режима на Садам Хюсеин, семейството му е било принудително изселено в Иран. След три години се е завърнал нелегално в Ирак с част от семейството си. Напуснал е страната нелегално през 2001 година, тъй като се е страхувал, че при отбиване на редовна военна служба по отношение на него ще бъде упражнено насилие като изселван. В България е преминал нелегално през 2002 година. През 2003 година, въпреки забрана за напускане на страната се е върнал нелегално в Ирак, като е пребивавал при роднини в гр. Басра и гр. Багдад. След неколкомесечен престой отново нелегално се е завърнал в България. Като мотив за повторното напускане на страната по произход е посочил нестабилното положение. Съобразно приложената справка гр. Басра е в зона с трайно повишено вътрешно напрежение и безредици. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при условията на кумулативност. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия,