Решение № 5065 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Благоева срещу Решение 521/23.03.2023 г. на Административен съд (АС) Благоевград, постановено по адм. дело 896/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Благоева срещу Решение ППН-02-492/2021 г. от 07.09.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и Благоева е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за доказаност на констатираните нарушения, обективирани във видеонаблюдение, съхранение и публикуване на лични данни на трети лица. Твърди, че придобиването и обработката на лични данни е законосъобразно, тъй като предприетите действия по монтиране на камера в общите части на сградата, в която живее е с цел съхраняване живота и здравето й, което попадало в обхвата на лична дейност по смисъла на чл.18 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) наричан по надолу за краткост Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Решение ППН-02-492/2021 г. от 07.09.2022 г. на КЗЛД. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Кавалджиев. Ответникът по касация Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски, а при условията на евентуалност, ако се уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Първанова. Ответникът по касация Л. Георгиев в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Русев. Ответникът по касация М. Георгиев в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение (безплатна правна помощ). Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Георгиев. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред АС - Благоевград Решение ППН-02-492/2021 г. от 07.04.2022 г. на КЗЛД: 1. са обявени за основателни жалби ППН-02-492/13.10.2021 г. и ППН-01-897/02.12.2021 г., обединени за разглеждане в едно административно производство, подадени от Л. Георгиев и М. Георгиев срещу Т. Благоева за нарушение на чл. 5, §1, букви а и б от Регламент (ЕС) 2016/679 и на основание чл. 83, §5, буква а от ОРЗД на администратора Т. Благоева е наложена санкция в размер на 500 лева; 2. на основание чл. 58, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредено на Т. Благоева да демонтира камерата за видеонаблюдение в 14-дневен срок, след който Комисията да бъде уведомена за изпълнението като бъдат представени доказателства за това; 3. на основание чл. 58, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредено на Т. Благоева да свали записите от социалните мрежи в едномесечен срок, след който Комисията да бъде уведомена за изпълнението като бъдат представени доказателства за това; 4. не уважава искането за разноски. За да отхвърли жалбата на Т. Благоева, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Не е налице и соченото от касатора касационно основание нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че на адрес в гр. Благоевград, [жк], [улица]се намира сграда на 3-ри етажа в режим на етажна собственост, в която собственик на апартамент [номер] на втория етаж е Т. Благоева. На същия етаж, в съседство се намира апартамент [номер], обитаван от Л. Георгиев и неговият баща М. Георгиев. В хода на извършената проверка, назначена от КЗЛД, по повод образуваното административно производство, е установено, че на тавана в коридора откъм стената на апартамент [номер] е изградена система за видеонаблюдение, състоящата се от 1 брой камера за видеонаблюдение марка APP CareCam, модел 19 HS Wifi xm 2 MP снабдена с SD карта-памет с капацитет 32 ГБ, присъединена към локалната компютърна мрежа, изградена в жилището на Т. Благоева. Констатирано е, че камерата е насочена да заснема част от коридора на втория етаж, входните врати и входа към апартамент [номер] на Благоева и [номер] на Л. Георгиев, като основанието за извършваното видеонаблюдение е превантивна охранителна дейност. Установено е, че се извършва запис на видеокадри в реално време при наличие на движение в обхвата на камерата, като записите се съхраняват на картата-памет за срок от около 24 (двадесет и четири) часа, след което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване, като достъпът до записите се осъществява единствено от Т. Благоева посредством нейно мобилно устройство. Установено е още, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. В хода на административното производство не са представени доказателства за съгласие за монтирането на процесната камера, дадено от съсобствениците в сградата, както и документи, регламентиращи обработването на личните данни чрез изградената система за видеонаблюдение. Безспорно установено е, че заснетите лица Л. и М. Георгиеви не са давали съгласие да бъдат наблюдавани и снимани, като изрично са посочили това на входната си врата чрез поставяне на надпис, адресиран до г-жа Благоева. При правилно установени факти, решаващият съд правилно е ценил събраните по делото доказателствата. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на обжалваното пред него решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 АПК и при липсата на отменителни основания, правилно е отхвърлил жалбата на Т. Благоева. След като е обсъдил относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 административният съд е достигнал до съобразени с материалния закон правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формиранено на вътрешното убеждение на решаващия съд. В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е регламентирано, че видеонаблюдение е техническа форма на обработка и съхранение на лични данни и включва заснемане на лица и запис на получените данни. Правилни са изводите на решаващия съд, че в настоящия случай процесната камера функционира и е свързана със записващо устройство като позволява наблюдение на изходящия образ в реално време, което представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 ОРЗД, доколкото дава възможност за идентифициране на наблюдаваните лица. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното в касационната жалба възражение, че не е налице обработване на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като се касае за лични дейности по смисъла на т.18 от Преамбюла на Регламента. Становището на касатора е в противоречие с Решение от 11 декември 2014 година по дело C-212/13 на СЕС. В съображение 33 на това решение е посочено, че видеонаблюдение което покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни, то не може да се счита за дейност, която е изцяло лична или домашна" по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Директивата е отменена с новия ОРЗД, но дадените в цитирането решение на СЕС разяснения могат да се вземат предвид и при действието на Регламент (ЕС) 2016/679. За твърденията, че монтирането на камерата, събирането и съхранението на личните данни посредством нея са свързани с живота и здравето й, като целта е предотвратяване на евентуални случаи на грубости и да се гарантира нейната сигурност, не са ангажирани доказателства. Представеното прокурорско постановление от 31.05.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство не обуславя наличието на лични дейности по смисъла на т.18 от Преамбюла на Регламента. Горното, противно на изложеното в касационната жалба, обективира извода, че в процесния случай е налице обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, изразяващо се в събиране и употреба на лични данни посредством автоматично средство. Определението за лични данни включва всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (чл. 4, § 1 от ОРЗД). Във връзка с последното, в процесния случай несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видеонаблюдаващо устройство, каквото в случая е поставената камера, а от там и за обработване на лични данни по смисъла на посочената законова разпоредба. Установеното в хода на проверката, че видеозаписи и звукозаписи, придружени с коментари, осмиващи записаните съсобственици на етажната собственост са разпространени в социалните мрежи не е опровергано от Благоева. Напротив в депозирано по делото становище от нея, същата е посочила, че изразява единствено личното си мнение и това не прекрачва границата на охранителната функция, която изпълнява монтираната от нея камера. Правилни са изводите на решаващия съд, че по делото от страна на Т. Благоева не са ангажирани доказателства, че осъществяваното видеонаблюдение е законосъобразно, т. е. че е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. От изложеното до тук се стига до извода, че доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД (изброени подробно от административния съд) за законосъобразното им обработване, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 5 и чл. 6 от Регламента. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважат направените от ответниците по касация претенции за присъждане сторените от тях разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Л. Георгиев разноски за адвокатско възнаграждение в доказан по делото размер от 900 (деветстотин) лева съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид представените доказателства за осъществена правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) и заявената претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката осъществил безплатна правна помощ, на адв. Георгиев ще следва да се заплати, адвокатско възнаграждение. На основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/2004 същото следва да се определи в размер на 900 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение