Решение № 15 от 28.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1945/2013 г.

Решение № 15 от 28.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1945/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. Г. Р. срещу решение № 285 от 1.VIII.2013 г. по внохд № 661/2013 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, докато прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила, тъй като не намира за основателни възраженията срещу правилността му. ВКС установи: С присъда № 168 от 20.V.2013 г. по нохд № 5841/2013 г. на Софийския градски съд Г. Г. Р. е признат за виновен в това, че като едноличен търговец с фирма "П"-Г. Р. ", на 3.V.2010 г. е заявил писмено пред експерт в Общинска служба "Земеделие" "Овча купел" към Софийската областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" неверни сведения относно обработваемостта на 8 парцела с обща площ 75.87 хка, всички в землището на [населено място], Самоковска община, с цел да получи пари от европейски фондове /За гарантиране на земеделието и За развитие на селските райони/, за което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години, и с 2 000 лв. глоба. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението, че подсъдимият е "признат за виновен ... за деяние, ... за което липсва състав на престъпление ...", е неоснователно. Приетото за установено от двете предходни инстанции, че целейки да получи средства от фондове на ЕС за подпомагане на земеделието и имайки във връзка с това задължението да представи пред надлежен орган сведения за действителното състояние на земеделските площи, които обработва, Р. в качеството си на търговец е заявил за вписване неверни такива, което деяние съставлява престъпление по чл. 248а, ал.3 във вр. с ал. 2 НК, за каквото деяние е признат за виновен и осъден.Твърдяното нарушение на материалния закон само е декларирано без да се обоснове-за да се очаква отговор на изложените доводи-в какво се изразява неправилното прилагане на закона, респ. неприлагането на закона, който е следвало да се приложи. Възраженията, вдействителност, не са срещу материалната, а срещу процесуалната законосъобразност на обжалваното решение с твърденията, че: подсъдимият не бил присъствал при проверката за съответствие на състоянието на 8-те парцели със заявените; проверката не била извършена след издаден от оправомощения орган акт; резултатът от проверката не бил съобщен на подсъдимия; не била отхвърлена с категоричност вероятността от неправилно заснемане състоянието на парцелите поради влошените по време на проверката климатични условия; нарушени били процесуалните права на Р. с отказът на въззивния съд да назначи и изслуша експертиза-без да е уточнено дали допълнителна или повторна-, която да отговори на конкретизирани във въззивната жалба въпроси. Изброените възражения са лишени от основателност. Направени и пред въззивния съд, те са получили отговор: в шестия абз. на л. 8 от мотивите към въззивния акт относно наличието на заповед за проверка състоянието на 8-те парцела с тяхното конкретизиране и посочване датата и длъжностното лице, което да я извърши; в седмия абз. на л. 5 от мотивите относно уведомяването на Р. за извършването на проверката; на л. 6 от мотивите, пети и шести абз. и на л. 8 от втори до пети абз. включително относно надеждността на устройството, посредством което е заснето състоянието на парцелите при проверката. Основателно въззивният съд не е уважил искането от защитника на подсъдимия за назначаване на разширена експертиза, която да отговори на същите въпроси, на които е бил даден експертен отговор и в първата инстанция, след като нито във въззивната жалба, нито в проведеното на 15.VII.2013 г. пред въззивния съд съдебно заседание са били изложени доводи, убеждаващи че дадените вече отговори да не са били пълни и ясни, експертът инж. Ил. Г. не е притежавал нужните знания и опит или пък заключението не е било необосновано и това е породило съмнение в правилността му. ВКС неведнъж е имал повод да посочи, че правото на страните да представят доказателства не се нарушава с отказът на въззивния съд да уважи доказателствени искания, когато същите не целят доизясняване на установени в първата инстанция факти, нито се отнасят до новооткрити обстоятелства, чието установяване е от значение за разкриване на обективната истина и правилно решаване на делото. Оплакването за явна несправедливост на наложената на Р. кумулативна санкция също, като това за незаконосъобразност на обжалваното решение, не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. С оглед на горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС