Решение № 2529 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2010 г.

Решение № 2529 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 647/30.04.2010 г. по адм. дело № 2195/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Община Калояново, област Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 647/30.04.2010 г. по адм. дело № 2195/2009 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 270/18.11.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 1120/01.10.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ, за внасяне от Община Калояново по ревизионен акт за начет пореден № 1120/01.10.2009 г. по сметка на Държавното обществено осигуряване на сумата 2325,96 лева, неправилно изплатени обезщетения за временна неработоспособност за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. и 2306,71 лева лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Позовал се е изцяло на мотивите на решение № 5127/07.05.2008 г. по адм. дело № 1041/2008 г. на Върховния административен съд, VI о. макар и да не го е упоменал изрично. По делото е установено, че реализираната от органите на НОИ отговорност на Община Калояново касае периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. и е във връзка с изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, при неприложена декларация по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 78, ал. 1 от Наредбата за експертиза на работоспособността (отм.) при издаване актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността. Разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от НМЕР и чл. 78, ал. 1 от НЕР (отм.) са с идентично съдържание и гласят, че болничен лист за гледане или придружаване на болен чл. от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа чл. от семейството му, годен да гледа или да придружава болния. Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се прилага към болничния лист. Лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името, на когото е издаден болничният лист за гледането му, името, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска, номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист. Обезщетенията са изплатени по болнични листове, които не са оспорени по чл. 112 от Закона за здравето нито от работодателя (осигурител) - Община Калояново, нито от органите на НОИ. Твърдените нередовности при издаването им не обуславят наличие на порока нищожност, а липсата на жалба срещу тях е санирала всички останали нередовности по тяхната евентуална незаконосъобразност (унищожаемост). Не са ли отменени по съответния ред, нередовните актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността са задължителни за всички (чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето) и поради това направените по тях плащания не са недължими и не подлежат на възстановяване. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение