Решение № 1043 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2013 г.

Решение № 1043 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Захари Стоянов Монев от гр. Русе срещу решение № 1 от 12.02.2013 г., постановено по адм. д. № 356/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за по-внимателно разглеждане на цялото производство по адм. д. № 356/2012 г. по описа на АС-Русе с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Здравко Монев не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, Районен съд - Русе, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АС-Русе е отхвърлил предявения от Захари Стоянов Монев от гр. Русе срещу Русенски районен съд иск за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразни действия и незаконосъобразен акт на ответника. Захари Монев претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат на издадено от РС-гр. Русе на база негова молба вх. № 11780/11.09.2012 г. свидетелство за съдимост от същата дата, в което неправилно са отразени факти по третото осъждане на Монев, без да е отразено обстоятелството, че същият към този момент бил реабилитиран по право за това осъждане. В резултат на това обстоятелство ищецът твърди, че бил претърпял вреди: негативни изживявания и стрес по НАХД № 1733/2012 г. по описа на РС-Русе, тъй като въз основа на това свидетелство за съдимост съдията по НАХД № 1733/2012 г. в съдебния си акт бил приел завишена степен на обществена опасност на ищеца, както и обида от незачитането на закона. Самият ищец в първоначалната си искова молба и последвалите уточнения от 27.11.2012 г. и от 17.01.2013 г. e конкретизирал фактическите основания на претенцията си, както следва: неимуществените вреди са настъпили от незаконосъобразни действия на районния съдия, изразяващи се в незачитане разпоредбата на чл. 88, ал. 1 и 2 от НК и изготвяне, регистрация и предаване на свидетелството за съдимост от 11.09.2012 г. и от незаконосъобразен акт - самото свидетелство за съдимост. Подвеждайки посочените от ищеца фактически твърдения за източника на претърпените вреди под действието на правната норма, АС-Русе е приел, че незаконосъобразното действие на районния съдия по неправилно прилагане на законова разпоредба всъщност съставлява волеизвление, съдържащо се в резолюцията му върху искането за издаване на свидетелство за съдимост: "Да се опише 3-то осъждане", което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки, че това волеизявление не е отменено преди предявяване на иска и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от АПК, съдът е приел, че исковата молба е съединена с оспорване законосъобразността на резолюцията на районния съдия, което е допустимо като предявено в срок по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК. Изследвайки в настоящото производство и законосъобразността на волеизявлението на районния съдия, действащ в случая в условията на безспорна съдебна администрация, АС-Русе е приел, че същото е законосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдията правилно бил приложил материалния закон. Според съда съгласно чл. 86, ал. 2 от Наказателния кодекс /НК/ реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което вече веднъж е било реабилитирано- независимо дали по право или по съдебен ред. Поради горното реабилитация за посоченото в резолюцията на съдията трето осъждане на ищеца - това, извършено с присъда № 162/03.07.2002 г., била възможна само при условията на пълна съдебна реабилитация по чл. 88а от НК, които към датата на издаване на процесното свидетелство за съдимост не били налице. Районният съдия при издаване на резолюцията си правилно бил приел, че, за да настъпят последиците по чл. 88 а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, трябва да са изтекли пет години от изтичане на тригодишния изпитателен срок и осъденият да не е извършвал ново умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. След като присъдата е влязла в сила на 27.09.2004 г., а тригодишният изпитателен срок е изтекъл на 27.09.2007 г., правилно съдията бил приел, че петгодишният срок изтича на 27.09.2012 г. и към 11.09.2012 г. абсолютната реабилитация по чл. 88а не е настъпила. С оглед гореизложеното съдът е заключил, че липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразен административен акт, от който да се претендират вредите. АС-Русе е квалифицирал другото, посочено от Монов основание за възникване на вреди - изготвянето, регистрацията и предаването на документи, за действия, които не се извършват от съдия, поради което не можели да ангажират отговорността на ответника РС-Русе. Отделно от това тези действия били в пълно съответствие с изискванията на Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, поради което не били незаконосъобразни. Съдът е развил и съображения, че посоченото от ищеца като източник на претърпените вреди свидетелство за съдимост само по себе си не съставлявало незаконосъобразен административен акт, а документ, издаден въз основа на административен акт - резолюцията на съдията за издаването му. Свидетелството за съдимост като документ не подлежало на оспорване пред съд, а само по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК. Отделно от гореизложеното, АС-Русе е приел, че липсват доказателства за осъществяване и на други два елемента от състава на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсвали доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди и за наличие на причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и резолюцията за издаване на процесното свидетелство за съдимост, съответно - самото свидетелство. По горните съображения административният съд е отхвърлил иска на касатора като неоснователен с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от развитите в мотивите му съображения. Правилно АС-Русе е приел, че изготвянето, регистрацията и предаване на свидетелството за съдимост не съставляват годно основание за претендиране на търсените от Монев вреди. Макар същите частично да съставляват фактически действия, те са част от производството по издаване на официален удостоверителен документ и нямат самостоятелно значение на "фактическо действие" по смисъла на чл. 257 от АПК - от една страна, а от друга - дори да са такива фактически действия, не са незаконосъобразни, тъй като са извършени по реда, от длъжностните лица и в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 26.02.2008 г. Правилно АС-Русе е квалифицирал самото свидетелство за съдимост от 11.09.2012 г. не като индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, а като официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия при условията на безспорна съдебна администрация, каквото съставлява резолюцията върху заявлението" Да се опише 3-то осъждане". Именно тази резолюция се явява индивидуалния административен акт, от чиято незаконосъобразност, установена по съответния ред, следва да се претендират вредите. Правилно съдът в тази връзка е приел, че истинността на свидетелството за съдимост, съответно - законосъобразността на съдържанието му, не може да се оспорва пред съд, а само по административен ред по силата на чл. 81, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че исковото производство е съединено с оспорване законосъобразността на резолюцията на районния съдия и същото оспорване е предявено в срок, предвид удължаване на 14-дневния срок за обжалване на основание чл. 140, ал. 1 от АПК. Обосновано съдът е заключил, че оспорената резолюция не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК- издадена е от компетентен орган - съдия при РС-Русе, в предвидената за това форма и процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно съдията при РС-Русе е разпоредил в свидетелството за съдимост да бъде отразено третото осъждане на Монов, тъй като към 11.09.2009 г. за него не е настъпила твърдяната от ищеца реабилитация. Правилно съдът, предвид представените по делото справка за съдимост и бюлетин за съдимост, е приел, че при наличие на предходни реабилитации, по отношение процесното трето осъждане на Монов е неприложима реабилитацията по право по силата на императивната разпоредба на чл. 86, ал. 2 от НК. Правилно съдът е приел, че спрямо ищеца е приложима само реабилитация по чл. 88а, условия за прилагане на която не са налице към 11.09.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, тази форма на реабилитация настъпва за третото осъждане на ищеца едва на 27.09.2012 г. Предвид гореизложеното правилно АС-Русе е приел, че не е налице подлежащ на отмяна като незаконосъобразен административен акт, съответно - липсва първия елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че не е доказано и самото реално настъпване на вредите, а още по-малко - причинната връзка между резолюцията на съдията върху заявлението за издаване на свидетелство за съдимост от 11.09.2012 г. и евентуалните неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е гневен, разстроен и засегнат от мотивите на решението по НАХД № 1733/2012 г. по описа на РРС, в които съдът е приел завишена степен на обществена опасност на Монев въз основа на цитираното в свидетелството за съдимост негово осъждане. Решението по НАХД № 1733/2012 г е обжалвано от Монев пред Русенски окръжен съд като съдебното заседание пред РОкрС е проведено на 08.11.2012 г. Ако Монев беше подал нова молба за издаване на свидетелство за съдимост след 27.09.2012 г. и преди датата на съдебното заседание пред Русенския окръжен съд, същият би се снабдил със свидетелство за съдимост, в което третото му осъждане не би фигурирало поради настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. По изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение на АС-Русе като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение