Решение № 9484 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. И. от град Русе, подадена чрез упълномощен представител адв. В. Далев, срещу Решение 3551 от 09.12.2024г., постановено по административно дело 403/ 2024г. по описа на Административен съд- Русе (АС Русе). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се за неправилен извода на съда за липсата на предпоставки по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Касационният жалбоподател моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Русе не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави в сила съдебният акт като правилен, като спрямо него не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд Русе е сезиран с иск предявен от Р. Д. И. от гр. Русе, по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК за обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП , приложена от служител на Специализирано звено Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност (СЗ ИООРС ) при Община Русе. С обжалвания съдебен акт на АС Русе е отхвърлен изцяло искът на Р. И., от гр. Русе срещу Община Русе. За да достигне до този резултат Административен съд Русе е установил, че лицето паркирал личния си автомобил Хонда, рег. [рег. номер] на място, попадащо в зона за платено паркиране /платена зона/. След пристигане на служителите от СЗ ИООРС при Община Русе, Р. И. заплатил разходите по прилагането на техническото средство в размер на 25 лева и скобата била свалена от автомобила му. Плащането било извършено в 10:40:52 часа, което е видно от платежен документ на л. 5 от адм. дело 273/ 2024 г. на АС Русе. Така наложената ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП от служител на СЗ ИООРС при Община Русе е обжалвана от лицето с искане за отмяната й като незаконосъобразна и е била предмет на производството по приложеното адм. дело 273/ 2024 г. на АС Русе. С постановеното по това дело Решение 2565/ 09.09.2024 г., влязло в сила на 27.09.2024 г., е обявена нищожността на принудителната административна мярка. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетел, взел предвид дадените показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. Решаващият съд приел, че фактът на обявената от съда нищожност на наложената ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ПАМ, сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на държавата, респ. не презюмира отговорност за настъпилите от административния акт вреди. Преценил, че в случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи претърпени неудобства и унижение в резултат на приложената нищожна ПАМ, вкл. липсват данни, които да обосновават извод за надвишаване на неизбежния праг на отрицателни емоции по повод поставената скоба на МПС, собственост на ищеца, и премахване след това на блокиращото техническо средство.В заключение обобщил, че по делото не е установена кумулативно изискуемата втора предпоставка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността- настъпили вреди от неимуществен характер, което отрича съществуването и на третата- причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и вредоносни последици. Предявеният иск е приет за неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- Р. И., за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, като се твърдят, че в него има противоречиви, неясни и липсващи констатации . Мотивите в съдебния акт са конкретни, ясни и логично аргументирани. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря напълно на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- Р. И., за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил исковата претенция на Р. И., против Община Русе за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Действително безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, чиято незаконосъобразност под формата на нищожност е обявена по съдебен ред с влязло в сила Решение 2565/ 09.09.2024 г., постановено по адм. дело 273/ 2024 г. на АС Русе. Обосновано в съдебния акт е посочено, че освен това е необходимо да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен еквивалент. Правилно административният съд е приел за неоснователен иска за неимуществени вреди, поради отсъствие на настъпила вреда, която да е резултат от отменения адм. акт. От една страна, следва да се отчете, че е паркирано МПС без заплащане на такса чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП. Наред с това в конкретния случай не са налице доказателства, че са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната ПАМ. От свидетелските показания не може да се направи обоснован извод за претърпени конкретни вреди, от вида на тези посочени в исковата молба. От тези свидетелските показания не се установява надлежно и категорично обективното състояние, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Констатираните неудобства от социален характер на ищеца са обичайна реакция за такъв тип житейски проблеми. Възникналото затруднение в ползването на МПС е било за кратък времеви период, отстранено е бързо в рамките на 15-20 минути и без други отрицателни последици. Единственият резултат е забавянето на лицето, но това не носи негативни последици, които да подлежат на обезвреда. Няма данни това да е причинило допълнителен проблем или други негативни последици. Напрежението и безпокойството, които е изпитал касаторът, не са с висок интензитет, не са увредили здравето му и са кратковременни. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. В касационното производство Община Русе, за която резултата от делото е благоприятен не претендира съдебни разноски и съответно не се дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение