Решение № 313 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2008 г.

Решение № 313 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Нели Цанкова Карацанова от к. "Слънчев бряг", община Несебър и Любен Цанков Карацанов от гр. Бургас, против Решение № 15/08.04.2008 г., постановено от Старозагорския административен съд, IV-ти състав, по адм. д. № 281/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на Тачо Атанасов Георгиев от гр. Стара Загора, Заповед № 1679/14.07.2006 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА вр. § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол № 27/29.04.1998 г. на комисията, назначена със Заповед № 70/15.01.1998 г. е признато на наследниците на Ламбо Иванов Ламбов правото да придобият собствеността върху имот, находящ се в м. "Бойчо бунар", в землището на гр. Стара Загора, като незаконосъобразна. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на законовоустановените изисквания за форма и съдържание на акта. Когато административният акт се издава във писмена форма, той следва да съдържа изчерпателно изброените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта не е посочен адресата на акта. За да възникнат създадените с административният акт права и задължения, същите следва да бъдат индивидуализирани не само с юридическият факт, от който възникват и съдържанието си, а и с правния субект, който е техен носител. В процесната заповед адресатите са определени общо като "наследници на Ламбо Иванов Ламбов", без да са посочени техните имена. В нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. първо от АПК, липсват фактически основания за издаването на акта. В случая в оспорената заповед не са изложени мотиви относно фактическите основания за нейното издаване и по-точно наличието на условията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а такива не се съдържат и в Протокол № 27/29.04.1998 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Самият протокол не отговаря на изискванията на § 62, ал. 2 от посочения нормативен акт. Заповедта е издадена и при непълно и неточно посочване на правното основание, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ е неотносима в случая, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху зем. земи, предоставени на граждани по силата на изброените актове. Въпреки дадените с протоколното определение от 23.01.2008 г. указания на съда на административния орган, че е в негова тежест да установи наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед, ответникът не изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК. От представеното и прието като доказателство по делото заключение на назначената СТЕ безспорно е установено, че доколкото в процесния имот не съществува сграда, не е налице хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на съдебното производство от ответниците по делото не са ангажирани доказателства за наличието на предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и такива, които да установяват, че към момента на подаване на заявлението процесният имот е представлявал лозе или овощна градина. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като фактически основания обаче се сочи допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в това, че съдът не се е произнесъл по направеното от тях оспорване на решението на ОСЗГ (ПК) по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признатото право на собственост върху процесната зем. земя на наследниците на бившите собственици, между които и Тачо Атанасов Тачев. Касаторите считат, че съдът е бил длъжен да се произнесе по искането им за обявяване нищожността на това решение, тъй като в същото липсвали мотиви и не било прието от компетентния орган, тъй като съдържало подпис само на председателя, при това положен със запетая, при което не бил установен правен интерес от обжалване за жалбоподателя пред административния съд - Тачо Атанасов Георгиев. Ответниците - Кметът на община Стара Загора и Ганка Ламбова Близнакова, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Ответникът Тачо Атанасов Георгиев, чрез пълномощника си-адв. Елена Благоева, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че липсвал правен интерес за Тачо Атанасов Георгиев от воденето на административното дело. Наличието на такъв е безспорно установен и с приетата комплексна СТЕ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:Основателна е касационна жалба срещу решение на АС - Стара Загора. Считам, че в обжалваното съдебно решение е допуснато съществено процесуално нарушение. В хода на първоинстанционното производство е направено възражение по действителността на приложеното решение на ПК - Стара Загора № 50270/19.02.1993 г., по което липсва произнасяне на съда. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указано от съда представянето на оригинала от решението, с оглед установяване на твърдяните обстоятелства за нелегитимен състав на комисията и за липсващи подписи на председателя и членове на състава от комисията. Като не е изискал доказателства, удостоверяващи действителността на оспорения акт на Поземлената комисия, а е обсъдил същия в мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ако приемете, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, в останалата част касационната жалба е неоснователна, тъй като не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, т. 3 ЗАП (сега чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК) е императивна и неспазването й е абсолютно основание за отмяна на атакуваната Заповед № 1679/14.07.2006 г. на кмета на община Стара Загора. Административният акт не съдържа фактическите и правни основания за издаване на заповедта, т. е. същият не е мотивиран. Липсват доказателства за изпълнени предпоставки по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ като основание ползвателите да придобият право на собственост върху предоставения за ползване имот. Имотът не е конкретизиран по отношение на квадратура, граници и идентификационен номер. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Не е допуснато твърдяното от касаторите процесуално нарушение, че съдът незаконосъобразно не се е произнесъл по искането за обявяване нищожност на решението на ОСЗГ (ПК) за признаване правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Предмет на производството пред административният съд е заповедта на кмета на община Стара Загора за признаване правата на наследниците на ползувателя на имота, а не решението на ОСЗГ. Като доказателство по делото не е представено самото решение на ОСЗГ (ПК), а само данни от него с характер на удостоверение, поради което и то не съдържа подписите на комисията, а е подписано от председател и секретар и заверено от пълномощника-адвокат на жалбоподателя. Освен това извод за наличието на правен интерес за жалбоподателя се извежда и от заключението на приетата СТЕ. При постановяването на решението си съдът обосновано се е произнесъл относно допуснатите нарушения при издаването на обжалваната заповед на кмета и направените от него изводи са правилни. Издадената заповед не съдържа имената на адресатите на акта, конкретизация на имота, за който на наследниците на Ламбо Иванов Ламбов е признато правото да придобият собствеността, липсват мотиви и фактически основания за признаването на това право, както и конкретно правно основание. Не са събрани доказателства и пред съда за наличието на предпоставките както на § 4а, така и на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Решението като допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,