Решение № 9487 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2011 г.

Решение № 9487 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Салахадин Мохамед Абдула, гражданин на Ирак, срещу Решение № 140/30.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства, приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Салахадин Мохамед Абдула, гражданин на Ирак, етническа принадлежност - кюрд, семейно положение - женен - е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт Бекярова в РПЦ - София, е отразено, че чужденецът споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгласно чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Относно сочените от него факти относно страх поради това, че е християнин не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. Анализът на сочената от Абдула бежанска история, описана в интервютата му- обосновано е приета от административния орган за недостоверна, създадена с цел получаване на закрила в Р България. Първоначално търсещият закрила е посочил, че е мюсюлманин - сунит и едва на последвалите интервюта е заявил, че е християнин и по тази причина е преследван; сочи различни дати на приемане на християнството; не разпознава ритуала на кръщението; не се определя като православен, католик, протестант или представител на друга религиозна общност. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, оспорването е неоснователна и следва да бъде отхвърлено. Водим от това, Върховният административен съд, Трето отделение,