Решение № 256 от 9.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 559/2012 г.

Решение № 256 от 9.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 559/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Т. Т., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК, на влязло в сила решение на Софийски районен съд, 52 състав, постановено на 2.11.2007 г. по гр. д. № 19 305/2006 г., с което молителят е осъден да заплати на З. "Д. - Общо застраховане", на основание чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, обезщетение в размер на 7 867,39 лв., ведно със законна лихва върху същата сума от 21.09.2006 г. до окончателното му изплащане, както и 1 930,83 лв., обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери от 8 121 лв. главница и 3 500,92 лв. - мораторна лихва. Молителят твърди, че е бил лишен от възможността да участва в делото, поради неправилно призоваване - от адрес, различен от постоянния му и непроменян в хода на съдопроизводството адрес, предвид което и неправилно е приложена нормата на чл. 50 ГПК (отм.) при неоткриването му на този погрешен адрес. Ответната страна - З. "Д. - Общо застраховане" - оспорва молбата като недопустима, като подадена след изтичане едногодишния срок от влизане на решението в сила, на основание чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), който процесуален ред намира приложим. В евентуалност оспорва основателността й, позовавайки се на призоваване молителя от адрес, посочен от самия него при съставяне акта за установяване на пътнотранспортното произшествие, дало основание за предявяване на иска от З. "Д. - Общо застраховане", с оглед удовлетворяване на пострадалите по вина на Ц. Т. от същото ПТП и предвид суброгиране застрахователя в правата им срещу деликвента. Позовава се на данни за връчена на този адрес покана от 24.09.2004 г., за доброволно изпълнение на задължението, преди предявяването на иска и липсата на възражение от Ц. Т. за неполучаването й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима - депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от датата на узнаване на решението - с покана за доброволно изпълнение изх. № 392/12.01.2012 г. по изп. дело № 20088390400230 на ЧСИ И. М. - К., получена на 14.01.2012 г. Заявени са обстоятелства, относими към формално твърдение за нарушено право на участие на страната в производството по предявения срещу нея иск. Съгласно § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., молбата за отмяна, като подадена след влизане в сила на новия ГПК, подлежи на разглеждане по реда на същия и възражението за нейната недопустимост, основано на чл. 232, ал. 2 от ГПК (отм.) е неоснователно. Молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания, общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез пълномощник. За да би се допуснала отмяната на това основание, следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи упражняването на това й право на участие, формално осуетили достъпа до защита. В случая е налице такова нарушение на нормата на чл. 50 ГПК (отм.). За да се пристъпи към обнародване призовката до страна в неофициалния раздел на "Държавен вестник", следва да е неустановим регистриран постоянен адрес на същата или да е удостоверена от връчителя, с подпис на поне един свидетел, посочен с трите му имена и адрес, невъзможността за връчване на съобщението на известния й постоянен адрес, в продължение на един месец. В случая не е налице никоя от хипотезите за прилагане на чл. 50 ГПК (отм.). В исковата молба е посочен адрес на ответника Ц. Т. - [населено място], ж. к. "Д." бл. 88, вх. Д, ет. 7, ап. 88. Същият адрес действително е посочен в акта за установяване на пътнотранспортно произшествие, но последният е съставен на 22.05.2002 г., а меродавен е постоянния адрес на страната към момента на завеждане на делото /21.09.2006 г./. При неоткриването й на посочения от ищеца адрес за съда възниква задължението да издири и установи актуалния регистриран постоянен адрес. Същите съображения правят неотносими и фактите по фигурирането на този адрес /с посочен номер на ап. - 88/ в акта за установяване на административно нарушение, както и в полученото от Ц. Т. известие за щета. Дори да биха били налице доказателства, че са съставени по данни, предоставени от Ц. Т., не се касае за съобщен от страната по делото адрес. Регистриран постоянен адрес по делото е установен с удостоверение на СД "Полиция", Сектор "Български документи за самоличност" /стр. 45 по номерацията на гр. д. № 19305/2006 г. на СРС/, но ограничен до посочването на блок № 88 и вх. Д, без номер на апартамент. Данни за неоткриване призоваваното лице са посочени от призовкар /призовки от 16.10.2006 г., стр. 35 по номерацията на делото и от 19.12.2006 г., стр. 47 по номерацията /, но за апартамент с № 88, като находящо се във вход "Е", т. е. съобразявайки номера на апартамента, който обаче не е част от регистрирания постоянен адрес, не и по отношение на вход "Д", фигуриращ в регистрацията. Неоткриването на лицето Ц. Т. на адреса не е удостоверено с подпис на свидетел, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), което обуславя порок в призоваването на самостоятелно основание, в случай че удостоверяването бе извършено по отношение на регистрирания постоянен адрес. Само неоткриването на призовавания, като обитаващ жилище във вход "Д", би обусловило законосъобразно приложение на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Като не е съобразил липсата на предпоставки за приложението на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), съдът е възпрепятствал възможността й да участва лично или чрез лично избран процесуален представител по делото, предвид което е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК. С оглед горното, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение