Решение № 12357 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Б. Славеева АК Хасково в качеството на пълномощник на А. А. Л., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Хасково, [адрес], със съдебен адрес гр. Хасково, [улица], [адрес]-адвокат Б. Славеева срещу Решение 2190/10.03.2025г. на Административен съд- Хасково по адм. дело 941/2024г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 1012-26-285-4 от 02.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-546/25.06.2024г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, с което на А. А. Л. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б, ал. 2 , ал. 5и чл. 68 ал. 1- 3КСО. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображения в касационната жалба не са развити. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ-Хасково, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. П. Запрянова, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Съображенията са, че А. А. Л. не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия на 26.02.2024г. тъй като има навършена възраст, но няма осигурителен стаж от 15 г. при условията на втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Също така, че има навършена изискуема възраст но няма осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца. От друга страна към датата на заявлението няма навършена възраст от [възраст]. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника в писмения отговор, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане с което му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 26.02.2024г. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия с мотиви, че осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от 01.04.1991г. до 31.07.1991г., от 01.10.1991г. до 31.10.1991г., от 01.12.1991г. до 31.12.1991г. и от 01.09.1992г. до 31.12.1992г. не е зачетен, тъй като не е удостоверен, поради обстоятелството, че липсват данни за внесени осигурителни вноски, а за периода от 01.10.2008г. до 20.10.2008г., поради обстоятелството, че има започване на дейност от 21.10.2008г., установено с констативен протокол КП-5-26-01549706/05.03.2024г. При тези данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като Л. тъй като има навършена възраст [възраст], няма 15г. осигурителен стаж от втора категория, има 04.г. 04.м. и 19дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100 а има 95. Изискванията на чл. 69б ал. 2 КСО са 15г. стаж от втора категория, възраст от 59г. и 2м. и ако имат сбор от стаж и възраст 100 за мъжете. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО правото на пенсия се придобива при възраст от 64г., 07.м. и стаж от 39г. и 06 м. а Л. и ма навършена възраст от [възраст], но няма стаж от 39г. и 06м. , а има 30г., 11м. и 24 дни. На основание чл. 68, ал. 3 КСО е прието, че няма право на пенсия при изискванията от 67 г. и не по малко от 15г. действителен осигурителен стаж, при налични 30г. 11м. и 24 дни и възраст 64г.07м. и 02дни. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Хасково с доводи и съображения, че неправилно е зачетен стаж от втора категория в размер на 4г. 4 м. и 19дни. Поддържа, че според извлечение от трудовата книжка 118/05.09.1978г. в периода от 21.10.1983г. до 30.03.1989г. Л. е работил по трудово правоотношение в предприятие Агротехническо обслужване- Хасково на длъжността ел. техник VII разряд и че това време е 5г., 5 месеца и 9дни. На основание чл. 66и от ПКТП/отм./ този труд като механизатор при липса на легално определение за кои длъжности се отнася е от втора категория като осъществен от Л. в отрасъл селско стопанство . Общият му стаж от втора категория от АПК Узунджово и Агротехническо обслужване- Хасково е в размер на 9г., 5 месеца и 29 дни, поради което счита, че е налице основание по чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 и чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Директорът на ТП на НОИ- Хасково е отхвърли доводите на Л., като е приел, от доказателствата по преписката, че в хода на пенсионното производство е зачетен от втора категория трудът в периода от 01.06.1979г. до 20.10.1983г. 4г., 04м и 10ни, положен на длъжност ел. техник в рем. Работилница към АПК Узунджово, вписан в трудовата книжка. При спорните периоди от 21.10.1983г. до 02.10.1984г. и от 13.10.1986г. до 21.02. 1989г. в Агротехническо обслужване- Хасково на длъжност ел. техник е зачетен от трета категория съобразно удостоверение УП-3 20:04.04.2024г. издадено от Юнона АД гр. Хасково, правоприемник на Агрохимическо обслужване -Хасково. След проверка на този стаж, констатациите са отразени в КП.5-26-01667287/19.08.2024г. от проверени ведомости и трудово досие, като са били налице само ведомости, в които Л. фигурира в звено Рем. работилница с длъжност ел. техник 7 разряд за периодите от 21.10.1983г. до 02.10.1984г. и от 13.10.1986г. до 21.02.1989г. Тези периоди е прието, че не попадат в хипотезата на т. 66и от ПКТП/отм./ и не може да бъде зачетен от втора категория, тъй като няма доказателства Л. да е изпълнявал длъжността в селското стопанство, тъй като е открит в разплащателните ведомости на Администрация . Спорен пред съда е въпросът за категорията труд, положен в периода от 21.10.1983г. до 30.03.1989г. който следва да бъде зачетен от втора на основание т. 66и от ПКТП/отм./. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. По отношение на спорните периоди от 21.10.1983г. до 02.10.1984г. и от 13.10.1986г. до 21.02.1989г. е приел, че съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП/отм./ във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС трудът е от втора категория. Разпоредбата се отнася за работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В оранжерийното производство: агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията . При така цитираната уредба за изискване за непосредствено ангажиране в селскостопанското производство както е по т. 52б от ПКТП/отм./. Също така при липса на легално понятие на механизатор следва да се отнася и до техническия персонал, обслужващ селскостопанското производство. При установеното, че жалбоподателят е работил в работилница, която обслужва и на място техниката с изнесени станове е налице труд от втора категория, констатация, различна от административния орган в обжалваното решение. Независимо от изводите си по отношение на спорния период съдът е приел, че правилно органът е преценил, че не са налице предпоставките за правото на пенсиониране. Установеният стаж от втора категория в размер на 9г. 9м. и 28 дни не е достатъчен за приложение на чл. 69б, ал. 2 КСО, която изисква 15г. стаж от втора категория. Стажът от втора категория , приравнен към трета категория е 12г. 3м. и 13 дни или общ стаж от 37г. 9м. и 13дни, който е недостатъчен за изискванията при условията на чл. 68ал. 1-2 КСО от 39г. и 6 м. Съдът е приел за правилни изводите на органа и по отношение приложението на чл. 68, ал. 3 КСО поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е разгледал всички доводи на жалбоподателя, тези на страните и от доказателствата по административната преписка е извел обосновани изводи от фактическа страна. По отношение приложението на материалния закон е изведен правен извод в полза на жалбоподателя, относно категорията на труда в спорния период, който извод не променя крайния резултат за отсъствие на материалните предпоставки предвидени в закона за реализиране на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Материалните предпоставки са законово определени, характерът на труда в различните периоди е фактически и правен въпрос, като от доказателствата по делото и материалната норма, съдът е извел правилен извод относно претенцията на жалбоподателя и доказателствата, относими към правото, като е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение