Решение № 181 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2008 г.

Решение № 181 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 02.06.2008 г. по гр. д. № 118/2008, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени изрично качествата, които липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че липсващите качества трябва да бъдат посочени в заповедта за уволнение, за да може работникът да се защити, а други съдилища - че липсващите качества трябва да бъдат посочени в заповедта за уволнение или в друг документ, който е известен на работника. Правилно е второто разрешение. Когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъства у работника. Недопустимо е в хода на производството по иска за незаконно уволнение работодателят тепърва да посочва, кои качества са необходими и да доказва, че те наистина липсват. Обикновено липсващите качества се посочват в заповедта за прекратяване на трудовия договор, но не съществува правна пречка заповедта да препрати към друг документ, в който са посочени липсващите качества. Не е необходимо съдържанието на този документ да бъде възпроизведено в текста на заповедта, ако работникът е запознат с този документ и знае какви качества се изискват от него. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "апаратчик химически процеси". Работодателят е разпоредил да бъде проведено обучение по безопасност на труда по утвърдена програма в продължение на 430 часа, след което да бъде проведен изпит. Ищецът е узнал това разпореждане и е участвал в обучението, но при проведения изпит не е показал необходимите знания и умения по учебната програма и е получил слаби оценки, поради което трудовото правоотношение е прекратено. Неспособността, след проведено обучение, да бъдат придобити нужните знания и умения по безопасността на труда показва липсата на качества, които се изискват от работника за изпълнение на възложената работа. Правилно и в съответствие с изискванията на закона на закона въззивният съд е приел, че познаването и умението да бъдат спазвани правилата за безопасност на труда са необходими за изпълнението на възложената работа. На работника са били известни качествата, които се изискват от него, тъй като е бил запознат с учебната програма и му е било известно, че резултатите от обучението ще бъдат проверени чрез изпит. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение