Решение № 289 от 9.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 872/2014 г.

Решение № 289 от 9.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 872/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Д. И. Г. е направил няколко писмени изявления във връзка с осъждането си, предмет на това дело, за които със специално разпореждане от 16 май 2014 г. на председателя на трето наказателно отделение във ВКС е прието, че се отнасят всъщност до искане по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено нохд № 388/2013 г., по което Г. е бил осъден от Добричкия районен съд - като първоинстанционен, и от Добричкия окръжен съд - като второинстанционен, по внохд № 370/2013 г. Първоинстанционната присъда е № 8 от 4.IV. 2013 г. и с нея е наложено наказание 3 години лишаване от свобода за кражба на два акумулатора на обща стойност 296 лева. Престъплението е било извършено на 8.ХI. 2012 г. и правната му квалификация е дадена съобразно с обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 (при условията на опасен рецидив), във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК (след предварителен сговор със съизвършителя Т. Р.), а пострадал от кражбата е П. С.. Второинстанционните решения са две: първото е потвърдително спрямо присъдата, но е било отменено в предишно производство по реда на възобновяването, когато друг състав на ВКС - I н. о. е върнал делото за ново разглеждане на ДОС; по този повод е постановено сега проверяваното решение № 138 от 12.ХI. 2013 г.; с него ДОС е отменил правната квалификация "опасен рецидив", запазил е приложението на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, а наложеното наказание е намалил на 2 години. Необходимо е да се добави още, че осъждането на Д. Г. е след провеждане на съкратено съдебно следствие в първата инстанция (по реда на глава двадесет и седма от НПК), а то е довело и до намаляването с една трета на наложеното наказание (чл. 373, ал. 2 НПК във връзка с чл. 58а НК). Освен това съучастникът Т. Р. е бил осъден на пробация в отделно дело въз основа на споразумение с прокурора (по глава двадесет и девета от НПК). Осъденият Д. Г. е изразил недоволство от осъждането си само по отношение на размера на лишаването от свобода и поддържа това в съдебното заседание на ВКС. Според участващия прокурор осъждането е правилно. ВКС намери, че е налице явната несправедливост на наложеното наказание като основание за възобновяване на делото и че лишаването от свобода трябва да бъде намалено на една година и шест месеца, съответно на една година (чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с 348, ал. 1, т. 3 НПК). ДОС е отстранил частично недостатъците на първоинстанционната присъда. Съвсем правилно е съобразил указанията на предишния състав на ВКС и е отменил правната квалификация "опасен рецидив". Трябвало е обаче съобразно с тези указания да отиде и по-нататък в смекчаването на отговорността, като отчете включително връщането на акумулаторите на техния собственик, което не е могло да бъде взето предвид като правна квалификация при ограниченията в чл. 197 НК. ВКС на свой ред също отказва да приложи пряко последната разпоредба, тъй като нейното приложение би било недопустимо и спрямо законосъобразната правна квалификация на извършеното деяние: и по т. 7 ("повторност" по чл. 28 НК), а не само по т. 5 на чл. 195, ал. 1 НК, както ДОС неправилно е приел, защото обвинението за "опасния рецидив" било процесуално несъвместимо с "повторността". ВКС, разбира се, няма процесуалната възможност да поправи сега грешката на ДОС, но даже тя да беше поправима, наказанието 2 години лишаване от свобода пак би изглеждало според ВКС явно несправедливо. Съдимостта на Г. в никакъв случай не подкрепя подобна строгост (с оглед например на размера на най-тежкото наказание, което му е налагано - 11 м. л. св.), а и достатъчно изразителна е съпоставката с наказанието пробация на съучастника. Ето защо и с оглед останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение