Решение № 1747 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2020 г.

Решение № 1747 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител в Гранично полицейско управление (ГПУ) – Летище Варна към Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" срещу Решение № 86/28.08.2020 г. на Административен съд (АС) - Силистра постановено по административно дело № 142/2020 г. С обжалваното решение по жалба на М. Събев е отменено Разпореждане от 03.06.2020 г. издадено от служител на ГПУ-Летище Варна, на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с което е разпоредено на М. Събев да се върне до три часа на адреса за карантина в гр. Дулово, [улица], да остане на адреса до изтичане на карантината или до отпадане на необходимостта и ГДГП е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден в нарушение на закона. Излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното разпореждане и съставения Протокол за предупреждение от 3.06.2020 г. предвид Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването и установеното, че Събев е поставен под карантина. Сочи, че при съставянето на тези актове е действал при условията на обвързана компетентност. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Николова. Ответникът по касация – М. Събев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждането на разноски. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Гьошев за осъществената безплатна правна помощ. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Гьошев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, е установено, че М. Събев е пристигнал в България, на Летище Варна, на 30.05.2020 г. от гр. Лондон, Великобритания и е попълнил задължителната Декларация (Приложение № 1 към Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването), посочвайки изрично, че престоят му в страната е 5-дневен и има закупен самолетен билет за връщане във Великобритания на 3.06.2020 г. Съгласно т. 7 на Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, декларацията се представя на органите на граничния здравен контрол. В т. ІІІ на заповедта изрично е записано, че същата влиза в сила от 22.05.2020 г. Със Заповед № РД-01-285/29.05.2020 г. на министъра на здравеопазването е отменена Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването. Изрично е разпоредено, че заповедта влиза в сила от 1.06.2020 г. М. Събев е фигурирал в Списък, генериран от информационна база данни (съдът е уточнил, че не е ясно на чия институция е тази база данни, но е представена по делото от Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Варна), като пристигнал на 30.05.2020 г., с посочен адрес гр. Дулово, [улица]. По отношение на В. Събев е издадено Предписание № 200530/286551 за поставяне под карантина, на адрес гр. Балчик, [улица] какъвто адрес той не е имал, нито е декларирал. Съдът е установил, че предписанието не е връчено на Събев, доколкото върху обратната разписка бил положен подпис, който видимо се различавал от подписа на Събев. По жалба на М. Събев до РЗИ-Варна Предписание № 200530/286551 за поставяне под карантина е отменено със Заповед за отмяна на предписание за поставяне под карантина на директора на РЗИ-Варна, надлежно връчена на лицето на 4.06.2020 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на нормативното изискване за неговата форма. Посочил е, че не е спазено изискването административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Нито в разпореждането, нито в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, вкл. от друг административен орган, се съдържат мотиви за издаване на процесното разпореждане. Не е посочено и правно основание за издаване на акта, освен общото, принципното от чл. 64 ЗМВР, че полицейските органи могат да издават разпореждания. Изложил е и съображения, че в нарушение на чл. 35 АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че са нарушени основни принципи в АПК – чл. 6, чл. 7, чл. 13. Посочил е, че независимо, че полицейският орган е разполагал със списъка на поставените лица под карантина, издаден от РЗИ гр. Варна, в който е присъствало и името на жалбоподателя (сега ответник по касация), доколкото централният спорен въпрос засяга именно основанието за поставянето му под карантина, същото е следвало да бъде установено недвусмислено от полицейския орган издал предписанието. Посочил е, че предвид действалата към 30.05.2020 г. разпоредба на т. 5, б. ав) от Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването напълно се опровергава основанието за издаването на процесното разпореждане. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Между страните не се спори, че В. Събев е пристигнал в Република България на 30.05.2020 г. Декларирал е 5-дневен престой - до 3.06.2020 г. По това време е действала Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, като в т. 5, б. ав) е предвидено, че не се поставят под карантина лица, които влизат на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани, съответно се намират във фактическо съжителство с български граждани, когато срокът на техния престой в страната е до 7 дни. С предписание на РЗИ Събев е поставен под карантина, поради което е фигурирал в списък на РЗИ на лицата поставени под карантина. Не е допуснат да се качи на самолета за обратния полет до Великобритания, за който е имал закупен билет, като му е издадено процесното разпореждане. Правилен е изводът на съда, че процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискването за неговата форма. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Издателят на Разпореждане от 6.03.2020 г. е служител на ГДГП и предвид чл. 57, ал. 1 ЗМВР е полицейски орган. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗМВР Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Следва да се отбележи, че изводът на решаващия съд, че полицейския орган издал обжалваното разпореждане е орган на граничен здравен контрол, поради което е следвало да е запознат със съдържанието на декларацията попълнена от Събев, е неправилен. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България граничен здравен контрол се извършва от регионалните здравни инспекции на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), където се установяват постоянни или временни звена за граничен здравен контрол. Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (НГКПП) предвижда, че на ГКПП на външните граници се извършват граничен паспортно-визов, митнически, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина, граничен държавен здравен контрол и контрол на транспортните средства – чл. 9, ал. 1. Съгласно чл. 10, ал. 1 от НГКПП органи за граничен контрол са длъжностните лица от службите за граничен контрол, които по закон извършват на ГКПП видовете граничен контрол по чл. 9. Предвид чл. 16, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от същата наредба органите на граничния контрол имат различни функции, като органите за осъществяване на паспортно визов контрол (полицейски органи) са различни от тези осъществяващи граничния здравен контрол – служители на РЗИ. В чл. 64, ал. 5 ЗМВР са посочени реквизитите на полицейското разпореждане. Съгласно т. 4 на същия текст полицейското разпореждане следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Правилно решаващия съд е приел, че това изискване в случая не е спазено. Видно от съдържанието на процесния акт, в същия като правно основание е посочена само разпоредбата на чл. 64 ЗМВР. Липсват правните и фактически основания обосноваващи издаване конкретно на Разпореждането от 6.03.2020 г. При запознаване с акта, адресатът му не може да разбере причината, поради която се издава полицейското разпореждане. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за правото на защита на адресата му, а така също и за съдебната му проверка. Както правилно е отбелязал решаващият съд, в случая мотиви за издаването на разпореждането не се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Едва в хода на съдебното производство е установено, че разпореждането е издадено поради наличието на издадено на В. Събев предписание за поставянето му под карантина и фигурирането му в Списък изготвен от РЗИ на лицата поставени под карантина. Настоящата инстанция счита, че неправилно съдът е приел, че полицейският орган е следвало да разреши недвусмислено основанието за поставяне на Събев под карантина, тъй като това е въпрос извън неговата компетентност. Поставянето под карантина е в правомощията на органите по чл. 61, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) и при наличие на данни за издадено предписание за поставяне под карантина, полицейския орган не може да извършва преценка дали то е законосъобразно и налице ли са основания за поставяне под карантина на лицето. Същият следва да вземе мерки, за да осигури изпълнението на принудителната административна мярка. Липсата на мотиви е съществен порок на административния акт, тъй като той не отговаря на изискването за форма, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника по касация, оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие, видно от Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020 г. Искането е основателно и следва да се уважи, като се уважи и направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото. На адв. Гьошев ще следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение