Решение № 8339 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, чрез главен юрисконсулт С. Митова, против Решение 4474/17.12.2024 г. по адм. дело 1399/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му като се претендират и разноски. Ответникът Н. Т. Т. от гр. Петрич, чрез адв. Н. Лазарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С обжалваното решение, Административен съд Благоевград е отменил Решение 2153-01-79/ 04.10.2024г. на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-01-558/ 05.09.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Благоевград, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление вх. 2113-01-1275/23.05.2024г., подадено от Н. Т. Т., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление до ТП на НОИ Благоевград с вх. 2113-01-1275/ 23.05.2024г. Н. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Към заявлението са били приложени трудова книжка 1000/ 28.06.1993г., осигурителна книжка 28078, удостоверение обр. В с изх. 244р/ 3059/ 23.05.2024г. издадено от ОД на МВР Благоевград, удостоверение за раждане, удостоверение обр. УП-16 с изх. 2165-01-4/ 28.05.2024г. След извършване на проверка по представените документи, пенсионният орган е направил преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т., като е установил, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 23.05.2024г., същата има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, зачетен при условията на първа категория труд - 22 години, 00 месеца и 27 дни, и при условията на трета категория труд - 05 години, 07 месеца и 10 дни. Общият осигурителен стаж на заявителката, превърнат по реда на чл. 104 от КСО възлизал на 42 години, 04 месеца и 25 дни. С разпореждане [номер]/2140-01-558/05.09.2024г., издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград, на лицето е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Административният орган е приел, че заявителката няма право на ЛПОСВ, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, според които държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) придобиват право на пенсия през 2024г. (във връзка и с изискването на чл. 69, ал. 9 от КСО за увеличаване на възрастта), при навършване на възраст [възраст] общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години), действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Посочено е, че тя не е навършила изискуемата възраст за 2024г. 54 години и 2 месеца, а е на възраст, към датата на подаване на заявлението - [възраст]. Недоволна от постановения административен акт, Т. е упражнила своите права и е подала жалба пред горестоящия административен орган, като е поискала отмяната му. С Решение 2153-01-79/ 04.10.2024г. директорът на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло констатациите и правните изводи на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград. При тези фактически констатации решението на Административен съд Благоевград се явява постановено в нарушение на относимата към казуса материалноправна уредба. Съгласно чл.69 ал.2 от КСО, държавните служители от ЗМВР придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 2 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. Няма спор, че ответницата по касация не е навършила към датата на подаване на заявлението посочената в тази норма възраст. От друга страна, чл.69 б ал.1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия - в конкретния случай за 2024 г. при възраст 50 г. и 8 месеца за жените. При анализ на нормата е видно, че е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване право на пенсия от тази категория лица. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лица дейност. Възникването на правото на пенсия е обусловено от кумулативното наличие на всички нормативно регламентирани предпоставки по отношение на даденото лице към деня на подаване на заявлението. Съгласно чл.183 от ЗМВР, трудът на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 и ал. 3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория. От писмените доказателства по административната преписка безспорно се установява, че Т. е полагала труд като държавен служител - т.е по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР. Ето защо и следва да се приеме, че нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и различна персонална насоченост от разпоредбата на чл.69б ал. 1 от КСО. Пенсионните органи законосъобразно са отбелязали в актовете си, че правото на заявителя за пенсиониране следва да бъде преценявано по реда на чл. 69 от КСО, тъй като положения стаж е по ЗМВР, съгласно който условията за възникване на това основание са навършена възраст от 54 години и 02 месеца за 2024 г. и минимум 27 години осигурителен стаж, от който 2/3 (18 години) действително изслужени в специалното ведомство. Разглежданият спор попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).