Решение № 9420 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 516/2012 г.

Решение № 9420 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 516/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 17, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Образувано е по жалба, подадена от Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Изгрев", ул. "Тинтява" № 13Б, вх. А, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Даниела Панова Петкова, срещу решение № 627-ПОД/11.10.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Осигурителен надзор", с което на основание чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗКФН, чл. 123и, ал. 2, чл. 180, ал. 2 и чл. 249 от Кодекса за социално осигуряване, са изменени Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, утвърдени с решение № 1136-ПОД/29.08.2008 г. и изменени с решения № № 1194-ПОД/17.09.2008 г., 278-ПОД/20.03.2009 г. и 191-ПОД/26.03.2010 г., в частта му по т. 1 и т. 4. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при допуснати нарушения на процесуални правила, в противоречие с приложимия материален закон, и неговата цел, по които се претендира отмяната му в обжалваната част. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Слави Налбантов в писмено становище по съществото на спора излага доводи за неоснователност на оспорването и прави искане за отхвърлянето му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД е подадена от легитимирано лице в законоустановения преклузивен срок по реда на чл. 17, ал. 4 ЗКФН, поради което е допустима. Решението е обжалвано по административен ред пред Комисията за финансов надзор, при което е оставено в сила с решение № 724-ПОД/06.12.2012 г. на председателя на Комисията за финансов надзор. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение № 627-ПОД/11.10.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на основание чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗКФН, чл. 123и, ал. 2, чл. 180, ал. 2, чл. 249 вр. чл. 180 от Кодекса за социално осигуряване, са изменени Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, утвърдени с решение № 1136-ПОД/29.08.2008 г. и изменени с решения № № 1194-ПОД/17.09.2008 г., 278-ПОД/20.03.2009 г. и 191-ПОД/26.03.2010 г. В обжалваните му части /тези по т. 1 и т. 4/, са постановени изменения на изречение второ на т. 2 от раздел I от Изискванията, което съгласно т. 1 от процесното решение, занапред следва да се чете така: "Изискванията се отнасят за материалите, издавани от дружеството и разпространявани от него или от други лица от негово име или с участие на негови представители, както и за материали издавани от други лица, но разпространявани с материали на дружеството, включени в съдържанието на негови материали или публикувани на електронната му страница", съответно - на т. 29 от раздел V на Изискванията, която според т. 4 от акта, придобива следната редакция: "Информацията и материалите, публикувани на електронната страница в Интернет на пенсионноосигурителното дружество, включително и когато техен автор е трето лице, трябва да отговарят на изискванията по т. II.". Сравнени с предходните редакции на т. 2 от раздел I и т. 29 от раздел V от Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, актуализираните текстове сочат на детайлизиране на вече въведените изисквания, с цел осуетяване на заобикалянето им, в какъвто смисъл са и мотивите на решение № 724-ПОД/06.12.2012 г. на председателя на КФН, с което атакуваното решение е оставено в сила при обжалването му по административен ред. С оглед разпоредбите на чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 КСО, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗКФН, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване с приложимите процесуални правила. Административният орган е издал решението на горепосочените правни основания, като от съдържанието на конкретно утвърдените изменения и при сравнение на редакциите на Изискванията, преди и след процесното изменение, не може да се направи извод за допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Следва да се има предвид, че установените по делото факти и очертаната компетентност на заместник-председателя на КФН във връзка с възложената му регулаторна функция, сочат че преценката на законосъобразността на оспорения акт, в атакуваната му част, се свежда до отговор на въпроса налице ли е в случая нарушение на чл. 123и, ал. 2 КСО. Чл. 123и, ал. 1 КСО задължава пенсионно-осигурителното дружество да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и бъдеща доходност от инвестициите; да не укрива или прикрива съществени факти и обстоятелства и да не включва в рекламата си неясни формулировки на постигнати резултати, неверни или заблуждаващи данни; да не организира лотарии. В тази именно връзка с ал. 2 на чл. 123и КСО, на заместник-председателя на КФН са делегирани и упражнените при издаване на процесното решение, правомощия да утвърждава изискванията към съдържанието на рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества. Предвид липсата на изрично посочване в чл. 123и, ал. 2 КСО на лицата, които следва да бъдат автор или издател на рекламните и писмените материали, използвани от пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества, неоснователен е наведеният от жалбоподателя довод, че с постановяване на процесното решение в атакуваните части по т. 1 и т. 4, заместник-председателят на КФН е излязъл извън обективните и субективни предели на законовата делегация да утвърждава изискванията към тези материали. Не намира основание и доводът, че интернет страниците на пенсионноосигурителните дружества не попадат в кръга на материалите, визирани от горепосочената разпоредба, доколкото несъмнено публикуваните от такова дружество материали на страницата му в Интернет, има най-малкото писмен и информационен характер. Неоснователно е и схващането на жалбоподателя, че непосочването на едно от решенията, с които са утвърдени предходни изменения на Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионно-осигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, утвърдени с решение № 1136-ПОД/29.08.2008 г. - и по-конкретно решение № 191-ПОД/26.03.2010 г., опорочава съществено процесния акт. От една страна, представеното с преписката, заверено за вярност решение съдържа обозначаването и на това изменение, а от друга - дори и установен, пропускът последното да бъде отразено, не прави обектът на изменението неопределяем. По изложените съображения съдът приема, че при проверката на законосъобразността на процесния акт в оспорените части, не се установяват пороци, налагащи отмяната му, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно е предявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и ПОД "Доверие" АД следва да бъде осъдено да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 150 лв., представляваща определен от съда при условията на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК,