Решение № 11422 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Иваново, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, срещу Решение 145 от 25.05.2023 г., постановено по адм. дело 574/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена заповед РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на Община Иваново и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, както и общината е осъдена да заплати разноски по делото. С писмена молба, депозирана по делото на 09.11.2023 г., жалбоподателят пред първоинстанционния съд Ю. Асанов, прави отказ от подадената жалба против заповед РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на Община Иваново и моли производството по делото да се прекрати. Искането е мотивирано с издаването на скица 1031//01.11.2023 г., от която е видно, че е изпълнено от административния орган искането му за нанасяне на съществуващи сгради в УПИ Х-1030, кв. 106 по плана на с. Тръстеник. Върховният административен съд намира, че отказът от оспорване е направен съобразно изискването на чл. 155, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважен. Отказът от оспорване е направен извън съдебно заседание, с писмена молба, поради което е спазена нормата на чл. 155, ал. 3 от АПК. Съгласно правилото на чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него. При отказ от оспорването последицата е прекратяване на висящото съдебно производство, защото съдът се десезира от повдигнатия с жалбата спор. В конкретния случай отказът от оспорването е направен след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд и преди произнасяне на касационната инстанция. Следователно постановеното съдебно решение следва да се обезсили по причини, настъпили след постановяването му, а именно оттегляне на оспорването от жалбоподателя и да се прекрати образуваното пред първата инстанция съдебно производство. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноски за тази инстанция, на същия следва да се заплати сумата в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Неоснователно се явява искането за присъждане на разноски от ответника Ю. Асанов - жалбоподател в първоинстанционното производство, доколкото последният мотивира оттеглянето на жалбата си с нанасянето на съществуващите в имота му сгради, а с оспорената от него заповед РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на Община Иваново е отказано изменение на кадастралния план на с. Тръстеник по отношение на имотните граници на имот пл. 1030 и обособяване на два нови поземлени имоти. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,