Решение № 2575 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2011 г.

Решение № 2575 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ гр. Русе срещу решение № 30 от 09.08.2011 г. по адм. дело № 300/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците Евлоги Славов Крумов, Мариета Дянкова Дянкова, Ирина Георгиева Димитрова, Петя Спиридонова Тодорова, Милка Димитрова Минчева, Виолета Илиева Тасева и Светлана Симеонова Атанасова, всички от гр. Русе, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 30 от 09.08.2011 г. по адм. дело № 300/2011 г., Административен съд гр. Русе, VIII състав, е отменил решение КРД № 116 от 06.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 250 от 20.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ гр. Русе. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил изцяло делото и е направил правилен прочит на събраните доказателства в тяхната съвкупност. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В касационната жалба по същество са развити съображения за нарушения на материалния закон, които се възприемат като неоснователни по следните съображения: По първоначалното дело е било безспорно установено, че с разпореждане № 36 от 04.09.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Русе на Фатме Юсеинова Ашимова е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 09.01.2009 г.. Отпускането на пенсията е извършено по заявление № 15086 от 27.05.2009 г. на лицето, към което е представено експертно решение № 52 от 09.01.2009 г. на ТЕЛК за професионални заболявания при "МБАЛ Русе" АД. В комисията, издала това решение, са участвали лекарите, които са ответници по настоящото дело. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че независимо че експертното решение на ТЕЛК е оспорено от медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при РУСО Русе, пенсията е била отпусната. Цитираното решение на ТЕЛК, с което на Ашимова е определена 58% трайно намалена работоспособност, е било отменено с експертно решение № 1457 от 21.12.2009 г. на НЕЛК, като по последното оценката на работоспособността е 42%. Според разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО до влизането в сила на оспореното от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ експертно решение, с което се установява процент на трайно намалена работоспособност, на освидетелстваното лице се отпуска пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Това са средства в минимален размер, които ДОО отпуска на лицето, за да посрещне най-насъщните свои нужди до окончателното решаване на въпросите по трайно намалената работоспособност, които са от съществено значение за правото на пенсия за инвалидност и за правото на социална пенсия за инвалидност. Според чл. 98, ал. 8 КСО след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията за инвалидност се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50% и над 50%. Цитираните норми не са били спазени от административния орган в конкретния случай. Наред с това, според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията на тази разпоредба, която е в сила от 31.07.2010 г. и е била действаща към датата на издаване на ревизионен акт № 250 от 20.04.2011 г., разпореждане № 250 от 20.04.2011 г. и решение КРД № 116 от 06.06.2011 г., контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Несъмнено експертно решение № 52 от 09.01.2009 г. на ТЕЛК не е документ с невярно съдържание. Следователно действащата към момента на издаване на посочените актове на ТП на НОИ разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО не дава възможност за ангажиране на отговорността на лекарите, участващи в комисията на ТЕЛК, издала решение, което впоследствие е частично отменено от НЕЛК. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,