Решение № 13788 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2019 г.

Решение № 13788 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез гл. юрисконсулт К. Петков, срещу решение № 7881 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1009/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменена заповед № РД 09-951 от 14.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подадено заявление с вх. № АР-16-243 от 27.09.2017 г. за държавна помощ по Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" и делото е върнато като административна преписка на органа за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "Д. Диков–М. Дикова", представляван от М. Дикова чрез упълномощения представител адв. Н. Киряков, представя писмен отговор по касационната жалба, с който изказва становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, както и да присъди сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице допуснати от тричленния състав на ВАС нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на ЕТ "Д. Диков–М. Дикова" против заповед № РД 09- 951 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в частта с която на оспорващата страна е отказано предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". С обжалваното решение съдът е отменил заповедта в оспорената й част и е върнал делото като административна преписка на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържаща необходимите фактически и правни основания, с оглед на което при издаването й не били допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При издаване на оспорената заповед не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не било налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът обаче е преценил като основателни доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената част от процесната заповед. За да се обоснове, съдът се е позовал на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП, в който се съдържали кумулативно формулирани изисквания, на които земеделският стопанин следва да отговаря, за да му бъде предоставена държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. От тези изисквания релевантно за разглеждания случай било задължителното условие по т. 6 - земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схема за единно плащане на площ за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата, в случая за стопанската 2015/2016 г. От данните по делото съдът е установил, че праводателят ЕТ "Д. Диков" е бил регистриран като земеделски производител с УРН 184495 и същият бил подпомаган по множество схеми, изрично описани в приложеното към административната преписка Заявление за подпомагане 2016 от 30.05.2016 г. След смъртта на физическото лице Д. Диков (починал на 4.10.2016 г.) неговите наследници Ж. Дикова - съпруга и С. Инасио - дъщеря с нотариално заверени декларации заявили своето съгласие наследникът М. Димова - дъщеря на Д. Диков да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Д. Диков" с ЕИК *********. С нотариално заверена декларация-съгласие от 16.03.2017 г. М. Дикова на основание чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) декларирала, че е съгласна и поема търговското предприятие на своя наследодател Д. Диков - бивш собственик на ЕТ "Д. Диков". Не бил спорен, според съда, правнорелевантният факт, че на 30.03.2017 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията било вписано следното обстоятелство: прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, като е вписан ЕТ "Д. Диков - М. Дикова". След настъпилата промяна било изпълнено и законовото изискване в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП да се впише правоприемникът ЕТ "Д. Диков - М. Дикова. При тези данни, съдът е приел, че ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" е универсален правоприемник на ЕТ "Д. Диков" и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на неговия правоприемник. Предвид вписаната промяна, съдът е определил като незаконосъобразна тезата на административния орган, че жалбоподателят е новорегистриран земеделски стопанин, поради което не отговарял на изискването на чл. 47в, ал. 1, т. 6 от ЗПЗП. Нормата на чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ регламентирала по императивен начин, че наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като към нея се добавя името на новия собственик. Възникналият нов правен субект бил безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" преминали изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност на едноличния търговец, който подал надлежно заявление и бил подпомаган през стопанската 2015/2016 г. Според съда, становището на ответника, че ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" е новорегистриран земеделски стопанин противоречало на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3/1999 г.), която определяла условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 от ЗПЗП, което пък съставлявало базовото условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП. Според тричленния състав обжалваният административен акт, в оспорената част, бил постановен и в несъответствие с целта на закона. Процесната мярка представлявала схема за подпомагане на земеделски стопани, регистрирани по реда на ЗПЗП и нейната законова цел била създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена акцизна ставка на газьола. В случая нямало спор, че ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" осъществявал дейности в селскостопанско производство, като по силата на вписаното в ТР на Агенцията по вписванията поемане на предприятие изцяло поел и продължил дейността на едноличния търговец във връзка с одобрени и поети ангажименти по одобрени схеми и мерки за единно плащане на площ. В случая нямало данни да е прекъснат процесът на осъществяваната дейност, свързана с първичното селскостопанско производство, поради което съдът е счел, че отказът за предоставяне на държавната помощ не е съобразен с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Неоснователно касаторът счита, че ЕТ "Д. Диков – М. Дикова" не е адресат на процесната заповед, поради което не ставало ясно коя част от нея следвало да се отмени. От данните по делото безспорно е установено, че на 30.05.2016 г. "ЕТ "Д. Диков" е подал заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП. След смъртта на физическото лице Д. Диков (починал на 4.10.2016 г.) търговското предприятие на едноличния търговец "Д. Диков" било поето от неговия наследник М. Дикова. За осъществяването на това обстоятелство свидетелства удостоверение от ТР при Агенцията по вписванията, от което се вижда, че на 30.03.2017 г. търговското предприятие на ЕТ "Д. Диков" е прехвърлено и се поема по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ от М. Дикова, като в регистъра е вписан ЕТ "Д. Диков - М. Дикова". Видно от Регистрационна карта от 31.03.2017 г. в ОДЗ - Балчик, било е изпълнено и законовото изискване в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП да се впише правоприемникът ЕТ "Д. Диков - М. Дикова". На 27.09.2017 г. ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" е подал Заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП, в което заявление е посочено количеството газьол за съответната година по фактури в литри и са приложени: копия от фактури за закупен газьол през 2016 г. на електронен носител; опис на фактурите; удостоверение за липса на задължения, издадено от ТД на НАП - Варна и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. В резултат на извършена в ОСЗ автоматизирана проверка на данните в заявлението е издаден Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., в който е вписано, че подателят на заявлението не отговаря на следните изисквания: "Кандидатът да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП/обвързана подпомагане за животни за 2016 г.; Кандидатът да има регистриран ЖО по ЗВМД като собственик/ ползвател (за стопани, отглеждащи животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане на животни); Фактурите да са издадени на лицето, кандидатстващо за помощта; Да съществува съответствие с критериите за допустимост". По отношение на този контролен лист правилно първоинстанционният съд е приел, че същият като част от административната преписка и съдържащ конкретните основания на административния акт, които са мотивирали органа да постанови отказ по заявлението на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" за предоставяне на претендираната държавна помощ, както и по силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съдържа мотивите на оспорения административен акт, а именно на оспорената заповед № РД 09-951 от 14.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. С нея на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП е утвърдено Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", съгласно приложение към заповедта. В приложението ЕТ "Д. Диков – М. Дикова" не фигурира, от което следва да се направи извод, че на едноличния търговец се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление. С обжалваното съдебно решение процесната заповед е отменена именно в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подаденото заявление. Не е налице и твърдяното с касационната жалба противоречие в мотивите на обжалваното решение, тъй като съдът приел, че ЕТ "Д. Диков – М. Дикова" е нов правен субект, но не и новорегистриран земеделски стопанин. В случая следва да бъде направено разграничение между понятията за физическо лице и едноличен търговец, а също да се отбележи, че правото борави с различни правни институти. Един от тях е институтът на универсалното правоприемство. При универсалното правоприемство има нов правен субект, който обаче поема предприятието на предходния субект под формата на съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т. е. след вписването на това прехвърляне върху правоприемника преминават изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност. Едно от правата получени като част от тази съвкупност всъщност е и правото на подпомагане при условие, че кандидатът отговаря на останалите законови изисквания. Поради изтъкнатото неоснователно се явява и възражението на касатора, че след като бил налице нов правен субект логично било да има и нова регистрация като земеделски стопанин. Следва да се направи разликата между физическо лице и търговското предприятие на едноличен търговец. Неоснователни са и доводите в жалбата, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, което довело до неправилни изводи по отношение на фактурите за закупения газьол. По делото не е спорно, че те са издадени на ЕТ "Д. Диков". Правилно и отново във връзка с гореизложеното тричленният състав е приел, че след като фактурите са издадени на името на праводателя, всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола преминават върху ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" в качеството му на универсален правоприемник на ЕТ "Д. Диков". Допуснатата на едно място в обжалваното решение техническа грешка с посочването, че фактурите са издадени от, а не на едноличния търговец, не води до твърдяното противоречие в мотивите, тъй като волята на съда е ясна. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна на основание чл. 143, ал. 1 от АПК се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който претендираното адвокатско възнаграждение е и реално платено. Затова министърът на земеделието, храните и горите следва да бъде осъден да заплати на ЕТ "Д. Диков - М. Дикова" сумата от 600 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,