Решение № 8774 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2011 г.

Решение № 8774 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Люлин", Столична община, против решение № 403 от 31.01.2011 г. постановено по адм. д. № 5233/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Борис Кузманов Борисов от гр. София прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административния съд - София-град е по жалба Борис Кузманов Борисов е отменил заповед № РД-09-173 от 07.05.2009 г. на кмета на район "Люлин", с която са прекратени наемните му отношения за заеманото общинско жилище - апартамент в бл. № 015, вх. Д, ет. 7, ап. 83 в кв. Люлин, като незаконосъобразна. Съображенията за това са били, че притежаваните от жалбоподателя 1/4 ид. ч. от жилище с площ 140 кв. м. и 1/4 ид. ч. от земя цялата с площ 300 кв. м., намиращи се в София ул. "391-ва" не били годни за постоянно обитаване. Този извод е бил направен въз основа на писмо изх. № ОМБП - 338/21.11.2002 г. на зам. Председателя на постоянната Столична комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките на Закона за общинската собственост /ЗОС/ за прекратяване на наемните правоотношения. и е отхвърлил жалбата. Мотивирал се е с факта, че не е налице разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 7 от ЗОС - отпаднали условия за настаняване в общинско жилище, тъй като жалбоподателя не притежавал идеални части от друго жилище годно за обитаване. Изложените мотиви за липсата на условия и законови предпоставки за издаване на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В настоящия случай, предвид недоказването от страна на административния орган за наличието на тези условия, правилно съдът е уважил оспорването, като е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин, че наемателя не разполага с друго годно за обитаване жилище, което да задоволява нуждите на семейството му. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Налага са извода, че за да е законосъобразен акта, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание е необходимо, не само да е установено наличие на недвижим имот, но че същият е бил годен за постоянно обитаване. Следователно крайният извод на административния съд, че не са били налице условия за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Неотносими към делото са съображенията развити в т. 2 от касационната жалба. Това е така, защото изложените там обстоятелства не са били предмет на делото и не са били основание за издаването оспорената заповед. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,