Решение № 16990 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2013 г.

ВАСVII отделение17.12.2013 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4952/17.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3030/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16990 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Юроком 2000" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Емил Матев, против решение № 4952/17.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3030/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед рег. № 208 от 1.02.2013 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените доводи са за неправилно приложение на закона, в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, намира жалбата за неоснователна. Административният съд София-град правилно е установил фактическите обстоятелства по спора, като подробно е коментирал релевантните доказателства, поради което настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Приел е, че производството пред административния орган е образувано по заявлението на "Юроком 2000" ООД за пререгистрация на притежавано от него пътно превозно средство - лек автомобил "Хамър", модел "Х2", с регистрационен номер СА 3512 КМ, с видим номер на рама 5GRGN23UX5 Н119076 и без номер на двигател. При направения оглед на автомобила компетентните органи констатирали, че липсва идентификационен номер на рамата, което обстоятелство е отразено в изготвена докладна записка. Съгласно направената експертна справка № 116/Е - 2012, номерът на рамата е фабрично изписан на метална греда под купето на автомобила, но при визуално изследване и с помощта на лупа не са установени символи на номер на рама на процесния автомобил. Съгласно приетото заключение на допуснатата автотехническа експертиза, на пет места в купето на автомобила е изписан идентификационен номер, но върху дясната надлъжна греда на рамата такъв не е изписан. Според вещото лице, това се дължи на подмяна на шасито. По делото е установено, че шасито на автомобила е сменено при ремонт вследствие претърпяно ПТП през 2008 г. Като е приел, че от фактическа страна е осъществен съставът на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, тъй като на предоставяния за пререгистрация лек автомобил е установено механично въздействие върху номера на рамата и автентичния номер не може да бъде установен, началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР е издал оспорената заповед за отказ за регистрация на автомобила. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна поради наличие на отрицателните предпоставки на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, според която разпоредба не се извършва регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният номер, поставен от производителя. Касационната инстанция намира, че съдът правилно е приложил материалния закон, като е установил изпълнението на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Отказът на административния орган да регистрира лекия автомобил е без значение извършена предишна регистрация на автомобила, а установената външна интервенция на идентификационния номер. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП установява цитираната забрана под прекратително условие - докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Заключението на съдебно-трасологичната експертиза съдъ е обсъдил ведно с всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Обсъждайки обстойно и в логическа последователност релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че отказът за регистрация на представения от касационния жалбоподател лек автомобил е законосъобразен. Регистрацията на автомобила не би могла да се извърши, докато не се установи оригиналния идентификационен номер и се извърши възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по ред, определен от министъра на вътрешните работи. В тази връзка касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Конкретните факти сочат на установяемост на автентичния номер на рамата, но, за да се извърши регистрация, е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.). Касае се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице като титуляр на това право. Регистрационният режим на ППС, уреден в чл. 143 от ЗДвП с въведената в ал. 3 законова забрана, е доразвит в Инструкция № I-185/2002 г. Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/, не могат да бъдат регистрирани. Т. е. законът не допуска упражняване на неправомерно въздействие върху идентификационния номер на производителя. По делото няма данни за неправомерна подмяна на идентификационния номер. Възможно е обаче заличаването, повредата или подмяната на номера да са следствие от обективни обстоятелства, каквито данни има в конкретния случай. Именно затова е предвидена възможността за регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден производствен номер, но само след идентификацията на оригиналния такъв. Отказът на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за регистрацията на превозното средство се основава в конкретния случай на невъзможност да се установи идентификационния номер на лекия автомобил. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, от които да следва несъмнения извод, че действителният идентификационен номер може да се установи. От техния анализ такава категоричност не може да бъде изведена, към момента на постановяване на отказа не е установен действителният идентификационен номер, поради което изводът на съда за законосъобразност на административния акт е в съответствие с материалния закон. Процедурата по възстановяване на идентификационния номер се извършва по друг ред, определен от министъра на вътрешните работи. В този смисъл и развитите доводи в касационната жалба са неоснователни. Изводите на административния орган за осъществяване на юридическите факти, явяващи се нормативна пречка за регистрация на автомобила, намират опора в събрания доказателствен материал и в приложимото материално право. Заключението на съда е съобразено с останалите документи, съдържащи се в преписката и събраните в хода на съдебното производство, които удостоверяват релевантните за правния спор факти. Като е приел за неоснователна подадената от "Юроком 2000" ООД жалба и е отхвърлил същата, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1