Решение № 11357 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2012 г.

Решение № 11357 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дунав Турс" АД - гр. Русе срещу решение № 1369 от 23.05.2012 г., постановено по адм. д. № 4459/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 180901108/9.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, в която за периода 2004-2006 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството, в резултат на което са установени задължения за корпоративен данък за внасяне за периода 2004-2006 г., общо в размер на 32 400 лв. и лихви в размер на 15 533,96 лв., потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП, с решение № 410/14.06.2010 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1408,68 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар за две инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 3659/2011 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 153/27.01.2011 г. на Административен съд - Варна само в частта му, в която е отменен РА № 180901108/9.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 410/14.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна, при ЦУ на НАП, в частта му, с която за периода 2004-2006 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат и са определени задължения за корпоративен данък за внасяне за посочения период общо в размер на 32 400 лева главница и 15 533,96 лева лихви и съответната му част за разноските и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на контрол пред административния съд е процесния ревизионен акт, в частта, в която за периода 2004-2006 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството, в резултат на което са установени задължения за корпоративен данък за внасяне за периода 2004-2006 г. включително, общо в размер на 32 400 лв. и лихви в размер на 15 533,96 лв. Органът по приходите е констатирал наличие на предпоставки за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2005 и 2006 г. по фактури, издадени от "Индустриален холдинг България" АД и "Приват инженеринг" АД. Ревизиращият орган е анализирал представения рамков договор за дългосрочно сътрудничество от 4.01.2000 г., сключен с "Индустриален холдинг България" АД, със срок на действие 1 г., с опция за автоматично продължаване при определени условия и ежемесечно възнаграждение в размер на 8000 лв. без ДДС, както и договор за абонаментно консултантско обслужване от 1.07.2003 г., сключен с "Приват инженеринг" АД, за неопределено време и възнаграждение в размер на 8000 лв. без ДДС. Установено е също така, че ревизираният субект е свързано лице с посочените дружества. Въз основа на този анализ и при съобразяване на събраните в хода на ревизията документи, приходният орган е формирал извод за нереалност на доставките по спорните фактури. Представени са и протоколи за приемане на работа. Във връзка с тези свои констатации приходният орган е направил извод, че възнагражденията по фактурите, издадени от посочените доставчици са заплатени без те да са реално извършени, поради което е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 от същия закон и на това правно основание е увеличил финансовия резултат на дружеството за съответните години 2004-2006 г. със стойността на отчетените разходи за външни услуги по тях. Съдът е анализирал данните от доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебно производство, въз основа на който анализ е формирал извод, че липсват безспорни доказателства, сочещи на реално извършени доставки. Не е възприел довода на жалбоподателя, че абонаментния характер на договорите предполага ежемесечно плащане, дори и когато реално услуги не са извършвани. Съдът е приел, че изброените дейности по договорите налагат съставянето на документи, които не са представени, като е посочил, че установеното счетоводно отразяване и записване е необходимо, но недостатъчно да докаже реалното изпълнение на сделките. Посочил е, че за целите на данъчното облагане от значение е действителното извършване на стопанските операции. Констатирана е липсата на представени документи в хода на ревизията, като разплащателни ведомости, информацията за лицата, участвали в извършването на услугите, индивидуалните отчети за извършената работа по месеци, изготвени документи или носители на информация във връзка с това. Въз основа на посочените съображения, съдът е стигнал до извода за законосъобразност на РА в обжалваната част. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Изводите на съда са обосновани с подробен и задълбочен анализ на събраните по делото относими към въпроса доказателства. Константна е практиката на ВАС, че само издадените фактури и сключените договори не доказват изпълнението на поетите по тях ангажименти. В конкретния случай са представени протоколи за установяване на извършената работа, които обаче сами по себе си не могат да бъдат убедително доказателство за изпълнението на договорите. Предвид характера им на частни документи е необходимо тяхното съдържание да се подкрепя и от други относими доказателства. Такива в конкретния случай биха били изброените документи в обжалваното решение, каквито обаче по делото не са представени. Не са представени също така доказателства, че доставчиците са разполагали с подготвен, нает при тях персонал за изпълнението на услугите. Неоснователно е позоваването на счетоводните записвания във връзка със спорните договори и фактурите, издадени във връзка с тях. Както правилно е отбелязал административният съд информацията от счетоводните сметки и регистри не е достатъчна да обоснове категоричен извод за изпълнение на фактурираните услуги. Жалбата срещу РА в обжалваната му по ЗКПО част е недоказана, поради което правилно е преценена като неоснователна от административния съд. Решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд