Решение № 14685 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2018 г.

Решение № 14685 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Топлофикация София" ЕАД против решение № 6494/10.11.2017 г. по адм. д. № 6578/2017 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че като търговско дружество не извършва административни услуги на гражданите. Ответникът по касационната жалба – Б. Панчев, редовно призован, явява се лично. Счита решението на АССГ за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира заплащането на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Обосновани са изводите на съда, че ответникът по делото предоставя "обществени услуги", съгласно § 1, т. 4 ДР от ЗА. Това от своя страна и на основание § 1, т. 1 ДР от ЗА "административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги. Представената от ответника информация не е точна и не отговаря правилно на зададения от жалбоподателя въпрос, свързан с негови задължения за конкретен период. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от Б. Панчев от [населено място] срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга – предоставяне на информация от страна на "Топлофикация София" за наличие/липса на дължими суми към ответника за определен период – от 01.09.2014 г. до 03.09.2014 г. вкл. за имот с абонатен № 097964, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. С обжалваното решение, Административен съд – София-град e отменил мълчаливия отказ за предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД и е върнал делото като преписка на дружеството за произнасяне съобразно дадените в решението указания в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Приел е, че жалбоподателят Б. Панчев има правен интерес от получаване на заявената информация, поради това, че към процесния период – от 01.09.2014 г. до 03.09.2014 г., е бил собственик на част от топлофициран имот и абонат на дружеството. Според съда, "Топлофикация София" ЕАД предоставя административни услуги по смисъла на чл. 21, ал. 4, вр. § 8 АПК. Съдът е посочил, че жалбоподателят е подал писмено заявление да му бъде предоставена информация относно наличие на дължими към дружеството суми за периода от 01.09.2014 г. до 03.09.2014 г. След третото напомнително писмо, от дружеството са отговорили, че към 19.04.2017 г. дължимите суми от Панчев за процесния имот по заповедно ч. гр. д. № 45249/2016 г. на СРС, са изцяло погасени. Представеният отговор от дружеството не съдържал исканата от Панчев информация и съдът е приел, че е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и изводите му са обосновани и законосъобразни. Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят е бил собственик на имота, подробно описан в жалбата, който имот е бил топлофициран. Безспорно е и, че срещу жалбоподателя Б. Панчев и другия съсобственик на топлофицирания имот М. Серафимова, е било образувано заповедно производство в СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 45249/2016 г. на СРС, с която заповед двамата длъжници са осъдени да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД дължима сума за ползвана топлоенергия за периода от 01.07.2014 г. до 31.08.2014 г. Жалбоподателят е подал заявление, с рег. № 21018/17.10.2016 г., с което уведомява дружеството за прехвърлителната сделка, въз основа на която той вече не е собственик на имота и е погасил задълженията си към дружеството. Направил е искане, дружеството да го уведоми писмено на посочения от него адрес, за наличието на дължими суми за периода от 01.09.2014 г. до 03.09.2014 г., за да бъдат уредени окончателно финансовите им задължения. Поради непредоставяне на поисканата информация, жалбоподателят е подал три напомнителни писма до "Топлофикация София" ЕАД. С писмо рег. № Г-21018/19.04.2017 г., дружеството е информирало Панчев, че към 19.04.2017 г. дължимите от Панчев суми за топлоснабден имот по заповедно ч. гр. д. № 45249/2016 г. на СРС, са изцяло погасени. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е търговско дружество и поради предмета си на дейност не предоставя административни услуги. Както е посочил административният съд, съгласно § 1, т. 1 ДР от Закона за администрацията /ЗА/ "административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от организации, предоставящи обществени услуги. А съгласно § 1, т. 4 ДР от ЗА "обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. След като Б. Панчев, в качеството си на собственик на топлофициран имот, е поискал информация от дружеството за наличието на дължими към дружеството суми за конкретен период: от 01.09.2014 г. до 03.09.2014 г. включително, дружеството е било длъжно да му предостави тази информация. Подробно съдът е обосновал както правния интерес на жалбоподателя, така и произтичащото от закона задължение на дружеството да му предостави исканата справка. Касационната инстанция напълно споделя изложените от административния съд мотиви и намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за направени разноски, поради което такива не му се дължат. Предвид изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,